Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 130

Ритуалът е толкова строг, че дори и самият Хитлер е принуден да се съобразява с него. Авторите на «Третият райх» са представили фотография на вожда, където последният е заснит, както пише с очила. Понеже видът му с очила е твърде жалък, сам фюрерът е зачеркнал снимката и забранил нейното публикуване. Същевременно за да не излица публично с очила, неговите секретари му пишат речите и тезисите с огромни печатни букви. Подчинявайки се на ритуала на собствения се култ, който същевременно изисква вождът да бъде скромен, близък до така наречените обикновени хора («Излязъл от народа»). Хитлер никога не се облича помпозно. Неговата постоянна одежда след идването на власт е партийната униформа на редниците, по която няма никакви отличителни знаци. Пропагандата приписва на Хитлер «желязна воля», «непоколебима решителност» при преследване на целите, «колосална работоспособност» и «необикновена сила на словото».

Шпеер в «Спомените» си разкрива следния характерен епизод за ритуала на Хитлеровия култ, отнасящ се към 1934г.: Женска нацистка организация е трябвало да посрещне фюрера на една от берлинските гари с цветя. Те обаче не знаят кои са любимите цветя на фюрера. Ръководителката на организацията се обръща към секретаря на Гьобелс — Ханке, — но и той не знае. Последният пита Гьобелс, който също не знаел, но посъветвал да се обърнат към Шпеер, понеже той бил в непрекъснат контакт с фюрера. Шпеер, понеже знаел, че Хитлер е всъщност дълбоко безразличен към цветята, казал, че фюрерът няма любими цветя. Тогава решават, че любимото цвете на фюрера би трябвало да е еделвайсът, защото расте по високопланински върхове. И от този случай до последните дни на райха всички са знаели, че еделвайсът е обичното цвете на фюрера. Фюрерът, подчинявайки се на строгите изисквания на ритуала на собствения култ, започнал да обича еделвайса като любимо цвете. (171–60).

Неговата не винаги логически свързана реч се представя като начало на нова епоха в ораторското изкуство: «Като всеки самороден гений Хитлер донесе със себе си една нова риторика. Неговите речи не са гладки и симетрични като полирана шахматна дъска. Неговите думи, фрази и мисли приличат на блокове, пламъци и лава, които излитат из кратера на един вулкан и свободно падат наоколо, разтърсват съзнанието и завладяват с първичната си мощ и красота.

… Думите на фюрера наистина приличат на ударите с чук по затворените порти на нашето съзнание и сърце. Целта му не е да гали слуха ни, а да нахлуе и завладее» (128–130).

В ритуала на култа влиза и посещението на местата, свързани с името на фюрера. Кинохрониката е запазила епизод, когато Балдур фон Ширах — младежкият фюрер — води на поклонение активистите на «Хитлерюгенд» с факли в ръцете към Ландбергския затвор, където Хитлер е написал «Майн Кампф» (172–102).

Масовото всенародно изучаване на «Майн Кампф» по партийна линия и по линия на другите организации е една от характерните форми на култа към личността на Хитлер. Партийните членове, членовете на «Хитлерюгенд» и на масовите организации са длъжни да четат тази настолна за всеки националсоциалис книга. Партията я обявява за библия на националсоциализма, а притежанието на «второто издание на шедьовъра „Майн Кампф“ се смята за лигитимация на старите брони» (78–142).