Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 129

Желю Желев

Гьобелс също дава своя принос в подгряването на Хитлеровия култ. В реч по случай основаването на Имперската театрална академия през юни 1938г. той представя фюрера като «най-силен и разбиращ» поддръжник на художниците: «Днес вие живеете в щастливо и велико време. Вие виждате пред себе си един мъж като вожда на народа и държавата, който през това време е бил Вашият най-силен и разбиращ поддръжник. Той обича художниците, защото той самият е художник. Под неговата благославяща ръка над Германия изгря един нов ренесанс» (179–49).

Култът към личността на водача като всеки култ си има своя ритуал. Във всяко учреждение или канцелария, във всяко училище и заведение, във всеки дом и семейство на централно място е портретът на фюрера. Около него постоянно трябва да има свежи цветя, символизиращи безграничната и неувяхваща любов на народа. Фюрерът открива големите художествени изложби или «седмици на книгата», големи международни и национални тържества. На 1 август 1936г. олимпийските игри се откриват в Берлин. Хитлер е начело на Международния олимпийски комитет. На 18 юли 1937г. нацистите организират празнуването «2000 години немска култура». Хитлер открива това национално тържество и заема централно място на правителствената трибуна, пред която минават колоните на манифестантите. През 1937г. се поставят основите на «Дом на немското изкуство» — Хитлер прави първата копка. На 19 май 1935г. се пуска в експлоатация първият аутобан в участъка между Франкфурт и Дармщат — Хитлер прерязва лентата.

Всяко по значително събитие в Третия райх трябва да бъде осветено от ръката на върховния партиен и държавен водач. Това символизира дълбоката връзка между водача, фашистката партия, държавата и народа.

В ритуала на Хитлеровия култ влиза и начинът на неговото изобразяване. Той не може да бъде уморен, отчаян или скептичен. Вождът не може да има никакви недостатъци и физически недъзи. Напротив, той трябва да бъде чист като идеал и устремен като лъч. С това са длъжни да се съобразяват както художниците, така и фотографите. В платното на един художник от онова време (1940) с наслов «Пълководецът» на фона на сиво-мрачното небе фюрерът е представен с поглед, ясно устремен в бъдещето — поглед, който вижда щастливата съдба на националсоциалистическа Германия (151–293).

Плакатът «Знаменосецат Хитлер» на Хуберт Ланцингер, изложен за пръв път в «Голямата немска художествена изложба» в Мюнхен през 1938г. и по-късно отпечатан в пощенска картичка, ни представя фюрера в леко стилизирана рицарска одежда, устремен в бъдещето, със знаме в дясната ръка (151–203).