Читать «Фашизмът (Документално изследване на германския, италианския и испанския фашизъм)» онлайн - страница 128

«С тази изложба сега вече от фюрера е теглена равносметката на един период» — пише във в. «Дойче Алгемайне Цайтунг» Бруно Вернер.

Речта на водача месеци по-късно ще занимава литераторите и теоретиците на изкуството. Тя ще остане еталон за оценяване на художествените произведения и творчеството на художниците от всички области на изкуството. В съответствие с това ще се преустрои цялата художествена критика на естетическата мисъл. Речта на водача ще бъде превърната в програма на изкуството, от която то трябва да се вдъхновява и ръководи.

«Фюрерът иска немското изкуство да се измъкне от неговата откъснатост от народа — четем два месеца по-късно в „Изкуството на Третия райх“ от някой си д-р Ханс Кинер, — той иска да го върне отново при народа, той иска неговото несъзнателно възпитателно, очистително въздействие по-нататък и настойчиво да може да се упражнява… Обаче от немския художник фюрерът иска, щото той да се откаже от своята самозатвореност и да заговори за своята привързаност към народа; и това трябва да се прояви и избора на изобразяващата тема, която трябва да бъде народна и разбираема и да бъде в рамките на националсоциалистическия идеал за храбро и героично» (178–200). Фюрерът, разбира се, е пълен авторитет не само в живописта, но и в архитектурата. В статия, писана за Паул Лудвиг Троаст — най-големия архитект на райха, — Ханс Кинер пише следното: «Фюрерът вижда проблема и сочи пътищата за тяхното разрешаване. И опитът потвърждава: Паул Лудвиг Троаст беше доверено лице на фюрера… по въпросите за жизненото немско изкуство… Думите на фюрера са еднозначно точни, но още по-полезно в работите на Троаст, в неговите формално художествени решения е да се видят практическите примери за това, как фюрерът иска да приложи своите идеи за жизнерадостно, органически чисто немско изкуство» (178–253).

Със започването на войната германският печат особено много пише за «военния гений» на фюрера. На 20 април 1941г. Хитлер е на 52 години. Целият печат посвещава големи статии, в които фюрерът се рисува като най-велик пълководец на всички времена. Например партийният орган «Фолкишер беобахтер» помества статия под заглавие «Пълководец» от генерал — фелдмаршал Райхенау, в която авторът сравнява юбиляря с Фридрих Велики, в стратегическото му дарование — с това на Клаузевиц и Молтке. На гения на фюрера са приписани победите в Полша, Норвегия, Холандия, Франция. «Националцайтунг» в усърдието си стига до там, че публикува статия под заглавие «Вечната загадка около фюрера», в която определено се намеква, че Хитлер е изпратен на Германия от провидението (119–193).

Разбира се, култът към личността на фюрера се разпалва и от останалите партийни водачи на националсоциализма. Както бе показано, Балдур фон Ширах, райхслайтерът по въпросите на младежта в НСДАП, написва стихотворението «Величието» по случай 50-годишния юбилей на фюрера, където последният е представен като човек, който «чертае път на звездите и същевременно е такъв като теб и мен», непринуден и скромен. По-късно, на Нюрнбергския процес, фон Ширах прави следното характерно признание, което почти в еднаква степен може да бъде отнесено към всички предсавители на партийната върхушка: «Аз бях възторжен поклонник на Хитлер и се отнасям към всичко онова, което той говореше и пишеше, като към откровение» (88–320).