Читать «Лираел» онлайн - страница 260

Ала всичко това ще оправдае разходите, когато превозя Капана за светкавици до своята експериментална станция. Сигурен съм, че бързо ще успея да докажа, че полусферите могат да съхраняват огромни количества електроенергия, извлечена от бурите. След като разгадая загадката как да извличам отново тази енергия, ще трябва просто да ги възпроизведа в по-малък мащаб, и ние ще разполагаме с нов източник на неограничена, евтина енергия! Суперакумулаторите на Сейър ще захранват градовете и индустриите на бъдещето! Както виждаш, моите мечти са големи, колкото и сериозно надутата ми глава. Нуждая се от теб да дойдеш и да я смалиш, Сам, с някаква критика по повод моята личност или способности!

Всъщност надявам се, че ще успееш да дойдеш и да видиш моя Инкубатор за светкавици в целия му блясък. Опитай се, ако изобщо е възможно, макар да знам, че не обичаш да прекосяваш Стената. От последния ми разговор с чичо Едуард разбирам, че родителите ти са вече в Анселстиер и обсъждат плановете на Королини да заселят бежанците от Юга във вашите пустеещи земи близо до Стената. Може би ще успееш да съчетаеш посещението си до тях с някое кратко отклонение, за да видиш работата ми?

Във всеки случай, очаквам с нетърпение да те видя съвсем скоро и оставам твой верен приятел,

Никълъс Сейър

Ник остави писалката и духна листа. Не че се налагаше, помисли си той, докато гледаше размазаните редове, по които се беше разтекло мастилото, подигравайки се с неговия краснопис.

— Хедж! — извика той, облягайки се назад, за да потисне пристъпа на замаяност и гадене. Сега тези пристъпи го спохождаха често, особено след като се съсредоточаваше над нещо. Освен това страдаше от косопад, а венците му бяха разранени. Само че беше невъзможно да е скорбут, защото менюто му бе разнообразно и всеки ден пиеше по чаша прясно изцеден лимонов сок.

Тъкмо се канеше отново да повика Хедж, когато мъжът се появи на вратата на шатрата. Облечен като варварин, както винаги, но въпреки това много полезен. Както би могло да се очаква от един бивш сержант от граничното разузнаване.

— Имам едно писмо, което искам да пратя до моя приятел принц Самет — каза Ник, като прегъна хартията няколко пъти, запечата я с капка восък направо от свещта и я подпечата с палец. — Можеш ли да се погрижиш да бъде изпратено по пратеник или каквото там имат? Изпрати някой до Едж, ако трябва.

— Не се тревожи, господарю — отвърна Хедж и се усмихна загадъчно. — Ще се погрижа да бъде изпратено.

— Хубаво — промърмори Ник. Отново беше твърде горещо, а лосионът, който си бе донесъл, за да отблъсква насекомите, не действаше. Трябваше пак да помоли Хедж да направи необходимото, за да ги държи настрана… но най-напред стоеше вечният въпрос — състоянието на ямата.