Читать «Лираел» онлайн - страница 252

Известно време Сам не отговори.

— Добре — каза той бързо. Ще се срещнем на обяд след час и можем… ъъъ… да решим какво да правим оттук нататък.

Той тръгна напред, а накуцването му изведнъж се влоши чувствително, и отвори входната врата. Лираел го последва по-бавно, небрежно поставила ръка на гърба на Кучето. Могет вървя до тях в продължение на няколко крачки, а после използва гърба на Кучето, за да се изстреля на рамото на Лираел. Тя подскочи, когато той се приземи, но се успокои, щом разбра, че е прибрал ноктите си. Малката котка старателно се уви около шията й, а после изглежда заспа.

— Толкова съм уморена — каза Лираел, когато прекрачиха прага. — Но наистина не можем да чакаме, нали?

— Не — изръмжа Кучето, докато се оглеждаше из преддверието и душеше наоколо. Нямаше и следа от Сам, но едно привидение се оттегляше, поставило пощенския сокол на покритата си с ръкавица ръка, докато други две чакаха в долната част на главното стълбище. Те носеха дълги светлобежови одежди, а главите им бяха покрити с дълбоки качулки, за да прикрият липсата на лица. Само ръцете им се виждаха, бледи призрачни ръце, направени от символи на Хартата, които от време на време проблясваха, докато те се движеха.

Едно от тях се приближи и дълбоко се поклони пред Лираел, а после й направи знак да го последва. Другото отиде направо при Падналото куче и го хвана за каишката. Нямаше никакви думи, но Кучето и Могет очевидно отгатнаха намеренията на привидението. Могет, въпреки че изглеждаше заспал, реагира първи. Той скочи от врата на Лираел и побягна през една котешка вратичка под стълбите, демонстрирайки бързина и пъргавост, каквито Лираел не беше виждала преди. Кучето или възприемаше по-бавно, или имаше по-малък опит с избягването на услугите на привиденията в Къщата на Абхорсен.

— Баня! — излая то възмутено. — Няма да се къпя! Едва вчера плувах в реката. Нямам нужда от баня!

— Напротив, имаш — каза Лираел, бърчейки нос. Тя погледна привидението и добави: — Моля, погрижете се да се изкъпе. Със сапун. И да се изтрие.

— Може ли поне да получа кокал след това? — попита отчаяното Куче, което гледаше назад с умоляващ поглед, докато привидението го отвеждаше. Човек би си помислил, че го водят в затвора, или нещо по-лошо, помисли си Лираел. Ала тя не можа да се сдържи и изтича да целуне Кучето по носа.

— Разбира се, можеш да получиш кокал, а също и обилен обяд. Аз също ще се изкъпя.

— При кучетата е различно — каза печално Кучето, когато привидението отвори една врата към вътрешния двор. — Ние просто не обичаме баните!

— Аз пък ги обичам — прошепна Лираел, поглеждайки пропитите си с пот дрехи, като прокара пръсти през мръсната си коса. За първи път забеляза, че и по нейното тяло има кръв. Кръвта на невинните. — Баня и чисти дрехи. От това имам нужда.

Привидението отново се поклони и я поведе към стълбите. Лираел го последва покорно, като се забавляваше с различните изскърцвания на всяко стъпало, докато се изкачваха нагоре. През следващия един час, помисли си тя, ще забравя за всичко.