Читать «Лираел» онлайн - страница 232

Лираел продължаваше да свири и Сам се присъедини към нея, и тяхното обединено заклинание за време създаваше вятъра в задната част на „Откривател“, като в същото време ги отдалечаваше от патрулната лодка, чието платно висеше отпуснато и безветрено.

Ала патрулната лодка имаше умели гребци. Отговорникът побърза да нададе своя вик и греблата започнаха да се движат по-бързо, когато тя се втурна напред да пресрещне „Откривател“, водата около носа й изведнъж се запени, а яркият метал на клина проблесна на слънцето.

Глава четиридесет и първа

Свободната магия и свинската кожа

— След няколко минути ще попаднем в обсега на стрелите им — предупреди мрачно Могет, преценявайки песимистично разстоянието до галерата, а прел е близостта на западния бряг. — Предполагам, че ще се наложи да плуваме, за да спасим жалкия си живот.

Лираел и Сам се спогледаха загрижено, изпълнени с нежелание да споделят на глас мнението на котката. Въпреки извикания с магия вятър и факта, че в момента се носеха бързо по водата, галерата продължаваше да се приближава. Движеха се възможно най-близо до брега и бързо се изтегляха от реката, за да могат да маневрират.

— Предполагам, че е най-добре да обърнем и да поемем риска сред охраната да има представители на врага — каза Сам, който много добре знаеше, че е ранил двама полицаи. — Не искам никой от нас да бъде прострелян, защото те ни мислят за контрабандисти или нещо подобно, а и със сигурност не желая да ранявам никой от охраната. След като разберат кой съм, ще им наредя да ви пуснат. А и кой знае? Може да имам късмет. Може би Елимер все пак не е наредила да ме арестуват.

— Не зная… — понечи да каже Лираел с разтревожен глас. Все още имаше малък шанс да успеят да им избягат. Ала тя не бе изрекла и дума, когато Кучето излая и я прекъсна.

— Не! На борда на тази лодка има поне три или четири създания на Свободната магия! Не бива да спираме!

— Аз не надушвам нищо — каза Могет, потръпвайки, когато през носа нахлуха още пенливи пръски. — Но все пак не притежавам твоя прочут нос. Само че, тъй като виждам половин дузина стрелци, подготвящи се да стрелят, може би ти наистина подушваш нещо.

Сам видя, че Могет е напълно прав. Патрулната лодка завиваше, за да пресече пътя им, но шестима стрелци вече се строяваха на предната палуба със заредени стрели. Очевидно възнамеряваха първо да стрелят, а след това да задават любезни въпроси.

— Стрелците хора ли са? — попита бързо Сам. Кучето отново подуши въздуха, преди да отговори.

— Не мога да кажа. Струва ми се, че повечето са хора. Но капитанът — онзи с перото на шапката — само външно прилича на човек. Това е създание, направено от Свободна магия и свинска кожа. Не мога да сбъркам тази миризма.

— Трябва да покажем на хората-стрелци по кого стрелят! — възкликна Сам. — Трябваше да си взема щит с кралския герб или нещо подобно. Тогава никога нямаше да посмеят да стрелят по нас, дори да им бяха наредили.