Читать «Лираел» онлайн - страница 230

Кучето престана да вие, когато тялото на нападателя се удари във водата, а Сам и Лираел трепнаха, когато усетиха, че умира. Те гледаха как се образуват вълни, как стигат до дирята, оставена от „Откривател“, а после изчезват.

— Какво направи? — попита Лираел и внимателно свали лъка си. Никога досега не беше виждала или усещала как някой умира. Беше присъствала само на Сбогувания, където смъртта й изглеждаше далечна, обгърната в церемонии и традиции.

— Накарах го да върви — изръмжа Кучето и отново седна на задните си крака, а космите по гърба му бяха настръхнали сърдито. — Щеше да те убие, ако имаше тази възможност, господарке.

Лираел кимна и бързо прегърна Кучето. Сам ги наблюдаваше предпазливо. Този рев беше истинска Свободна магия, в която нямаше и капка от магията на Хартата. Кучето изглеждаше добронамерено и отдадено на Лираел, ала той не можеше да забрави колко е опасно. Освен това във воя му имаше нещо, което му напомняше за нещо друго, за някаква магия, която бе преживял, но не можеше да определи точно.

Поне при Могет всичко бе ясно. Той беше създание на Свободната магия, приковано и безопасно, докато носеше каишката си. Кучето очевидно бе смесица от двете магии, която беше съвсем различна от всичко, за което Сам някога бе чувал. Не за първи път му се дощя майка му да е тук. Сабриел щеше да знае какво представлява Кучето, сигурен беше.

— Най-добре отново да си сменим местата — каза припряно Лираел. — Пред нас има още една патрулна лодка.

Сам бързо се наведе от противоположната страна на Кучето, което го погледна и се ухили, разкривайки набор от много остри, много бели и много големи зъби. Сам се насили да отвърне на усмивката му, припомняйки си какво го бяха посъветвали за кучетата като малък. Никога не им показвай, че се страхуваш…

— Уф! Тук има много вода — оплака се той, когато легна на дъното и придърпа подгизналото одеяло към себе си. — Трябваше да я изгреба в тунела.

Тъкмо се канеше да покрие лицето си с одеялото, когато видя Могет, който продължаваше да се припича и да се пощи на носа на лодката.

— Могет! — нареди той. — И ти трябва да се скриеш. Могет погледна многозначително водата, която се плискаше в краката на Сам и изплези малкия си розов език.

— Прекалено е мокро за мен — каза той. — Освен това, патрулната лодка със сигурност ще ни спре. Вече ще са получили сигнал от града след тази нафукана кучешка демонстрация на гласови данни, но да се надяваме, че никой не е разпознал за какво всъщност става дума. Така че и ти можеш да седнеш.

Сам изохка и шумно се изправи.

— Можеше де ми го кажеш, преди да легна — каза той мрачно, като взе една метална чаша и започна да изтребва водата.

— Би било най-добре, ако можем да минем, без да ни спират — отбеляза Кучето, душейки въздуха. — На борда на тази лодка биха могли да се крият още врагове.

— Пред нас има още място за маневри — каза Лираел. — Но не знам дали е достатъчно, за да избегнем охраната.

Източната страна на реката беше основното речно пристанище на Високия мост. Дванадесет кея с различна дължина се вдаваха във водата, повечето отрупани с търговски лодки, чиито мачти образуваха гора от оголени прътове. Зад тях имаше още един кей, издълбан в камъните на дефилето — дълга тераса, отрупана с товари, подготвяни да бъдат качени на борда на лодките или горе в града. Зад него започваха няколко стръмни стълби, които се изкачваха по фасадата на скалата към града, сред кабелите на крановете, които повдигаха множеството кутии и сандъци, бурета и бали.