Читать «Лираел» онлайн - страница 233

— Разбира се! — каза Лираел и внезапно се плесна по челото. — Ето, дръж това!

— Моля! — извика Сам, хвърляйки се назад, за да поеме румпела, когато Лираел го пусна. — Какво да правя? Не знам как се плава!

— Не се тревожи, тя се управлява сама — извика в отговор Лираел, докато пълзеше към склада във форпика. Той се намираше едва на три метра, но дори те затрудниха Лираел, тъй като „Откривател“ беше наклонен под остър ъгъл и непрекъснато подскачаше нагоре, а после се спускаше надолу с разтърсващ костите удар.

— Сигурна ли си? — извика отново Сам. Той усещаше натиска върху румпела и чувстваше, че единствено силната му хватка ги спираше да не се забият рязко в брега. Разтвори пръстите си за секунда, за да си направи експеримент, готов незабавно да го сграбчи отново. Ала нищо не се случи. „Откривател“ поддържаше курса си, а румпелът почти не помръдваше. Сам въздъхна с облекчение, но въздишката му се превърна в задушаваща кашлица, когато видя рояк стрели да политат от патрулната лодка — право към него.

— Още са твърде далече — каза Кучето, наблюдавайки с професионално око полета на стрелите и наистина те потънаха във водата на петдесет метра от тях.

— Няма да е задълго — изръмжа Могет. Той подскочи отново, за да опита да открие по-сухо място. Изглежда го намери близо до мачтата, когато едно леко помръдване на румпела — без намесата на Сам — уцели малка вълна и ловко я разля вътре, заливайки гърба му.

— Мразя те! — просъска Могет към барелефа на лодката, когато водата се оттече от краката му. — Онази лодка поне изглежда суха. Защо просто не се оставим да ни пленят? Единствено според обонянието на Кучето капитанът е творение на Свободната магия.

— Те стрелят по нас, Могет! — каза Сам, който не беше съвсем сигурен дали той се шегува.

— На борда има още две творения на Свободната магия, освен капитана — изръмжа Кучето, което продължаваше енергично да души из въздуха. „То става по-голямо, забеляза Сам, и придобива по-свиреп вид.“ Очевидно се готвеше за битка, пренебрегвайки онова, което Лираел си мислеше, че прави на носа.

— Успях! — възкликна тя, когато поредният поток от стрели се втурна към лодката. Този път те цамбурнаха във водата на не повече от две ръце разстояние. Навярно Сам би могъл да докосне най-близката от тях.

— Моля? — извика той. В същото време посегна към Хартата, за да започне да прави защитно заклинание. Не че от него щеше да има особена полза срещу шестима стрелци едновременно. Не и когато той не беше в най-добрата си форма.

Лираел вдигна във въздуха голямо квадратно парче черен плат и го остави да се развее на вятъра, разкривайки лъскава сребърна звезда, разположена в средата. Вятърът замалко да го изтръгне от ръката й, но тя го притисна към гърдите си и запълзя обратно към мачтата.

— Флагът на „Откривател“ — извика, като измъкна един фал и започна да развинтва щифта на халката, за да може да я пъхне в един малък отвор в знамето. — След минута ще го вдигна.