Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 40

— Ако бях приел тази скапана работа в Ричмънд, сега щяхме ли да се разделяме?

— Може би не.

— Може би или твърдо не?

— Не.

— Значи всичко беше номер, така ли? Ултиматум? Значи снощи познах, че съм нападнат от засада? Приемай работата, синко, или…

Тя не се опита да отрича. Вместо това каза:

— Клей, омръзна ми да се караме, разбра ли? Не ми се обаждай трийсет дни.

После грабна чантичката си и скочи. Докато се измъкваше от сепарето, го целуна набързо по слепоочието, но той с нищо не показа, че е усетил целувката. Не я изпрати с поглед.

Тя не се обърна.

8

Апартаментът на Клей се намираше в застаряващ жилищен комплекс в Арлингтън. Когато го нае преди четири години, той още не бе чувал за БВХ Груп. Едва по-късно разбра, че компанията е построила целия комплекс в началото на осемдесетте и че това е един от първите мащабни проекти на Бенет. Но очакваните печалби така и не дошли, оттогава комплексът на няколко пъти бил препродаван, така че сега нито цент от наема на Клей не отиваше в джоба на Бенет. Истината беше, че никой член на семейство Ван Хорн, дори самата Ребека, не знаеше, че Клей живее в нещо, построено от тях.

Съквартирант на Клей в двустайния апартамент беше Джона, стар приятел от Юридическия факултет, който на четири пъти бе късан на изпитите за член на адвокатската колегия, докато накрая ги бе взел, но въпреки това се препитаваше с продажба на компютри и за половин ден изкарваше повече пари, отколкото Клей за цял — факт, на който Клей героично се опитваше да не придава значение.

На сутринта след раздялата с Ребека Клей извади „Уошингтън Поуст“ от пощенската кутия и се настани на кухненската маса с първата си чаша кафе за деня. Както обикновено отвори направо на финансовия раздел за един кратък, злорад поглед върху жалкото борсово представяне на БВХГ. Акциите на компанията почти не се търсеха и малцината заблудени инвеститори бяха повече от доволни да се отърват от тях за 0,75 долара на парче.

Е, кой беше загубенякът в случая?

И най-важното: нито дума за толкова важните изслушвания в подкомисията на Ребека.

След като се порадва на унижението на противниците си, Клей се прехвърли на спортните страници, като си каза, че е време да забрави за семейство Ван Хорн. И за тримата.

В седем и двайсет — тогава обикновено закусваше мюсли с прясно мляко — телефонът иззвъня. Той се усмихна и си каза: „Тя е. Връща се вече!“ Никой друг не би му звънял толкова рано сутрин. Освен може би интимният приятел или съпругът на поредната дама, която си отспиваше снощния махмурлук в леглото на Джона. През годините Клей на няколко пъти бе отговарял на подобни позвънявания. Джона обожаваше жените, особено заетите. Казваше, че в тях вижда далеч по-сериозно предизвикателство.

Само дето не беше Ребека, нито поредният измамен съпруг или интимен приятел.

— Мистър Клей Картър? — запита непознат мъжки глас.

— На телефона.