Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 41
Джон Гришам
— Мистър Картър, казвам се Макс Пейс и набирам служители за юридически фирми в Ню Йорк и Вашингтон. Вашето име привлече вниманието ни и мисля, че мога да ви предложа две много съблазнителни длъжности. Имате ли нещо против да ви поканя на един обяд?
Клей си глътна езика. По-късно, под душа, щеше с учудване да си спомни, че идеята за един хубав обяд бе първото нещо, което му бе хрумнало.
— Ами става — успя да каже той. Ловците на мозъци, както им викаха, бяха неразделна част от правната професия, както и от всяка друга. Само дето те рядко си губеха времето с постното меню в СОЗ.
— Добре тогава. Да се срещнем във фоайето на хотел „Уилард“, да речем, точно в дванайсет?
— Става — повтори Клей, докато погледът му пробяга върху купчината неизмити чинии в мивката. Май беше истина. Май не сънуваше.
— Благодаря, тогава доскоро. Мистър Картър, уверявам ви, че няма да си загубите времето.
— Ъъъ, добре.
Макс Пейс затвори; няколко секунди Клей остана неподвижен, стиснал слушалката, вперил поглед в мръсните чинии, докато се чудеше кой от бившите му състуденти в Юридическия се опитва да му свие тоя мръсен номер. Или може би Бенет Булдозера му отмъщаваше като за последно?
Той не се бе сетил да поиска телефонния номер на Макс Пейс. Не му бе дошло на ума дори да го запита за коя агенция работи.
Да не говорим, че нямаше чист костюм. Притежаваше общо два костюма — и двата сиви, единият плътен, другият тънък. Служебният му гардероб, така да се каже. Слава богу, в СОЗ нямаше задължителен стил на обличане, така че там той обикновено ходеше със светъл памучен панталон и синьо сако. Когато се явяваше в съда, прибавяше вратовръзка, но я сваляше още с излизането си от съдебната зала.
Под душа Клей реши, че облеклото няма значение. Макс Пейс знаеше къде работи и имаше известна представа колко малко пари изкарва. Така че, ако Клей се явеше на срещата с протрити памучни панталони, тъкмо щеше да има основание да се пазари за повече пари.
Докато висеше в задръстването по моста „Арлингтън Мемориъл“, той реши, че най-вероятно се е намесил баща му. Навремето старият Картър бе принуден да напусне Вашингтон, но все още имаше връзки и сигурно бе намерил сили да поиска една последна услуга за сина си. Когато дългата и славна кариера на Джарет Картър бе завършила със зрелищен провал, той бе подтикнал сина си към попрището на обществен защитник. Сега обаче периодът му на чиракуване бе приключил. След пет години, прекарани в окопите, бе дошло време Клей да си потърси истинското място в професията.
Какви ли бяха фирмите, които се интересуваха от него?
Той беше силно заинтригуван от неизвестността. Баща му ненавиждаше големите фирми по Кънетикът и Масачузетс Авеню, които се занимаваха основно с корпоративни сделки или с лобиране. Не си падаше много и по дребните фирмички, които разлепваха реклами по автобусите и уличните стълбове и задръстваха системата с разни идиотски дела. В някогашната кантора на Джарет имаше общо десет адвокати, десет безстрашни воини на съдебната зала, които печелеха дела и се търсеха на пазара.