Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 37

— Кога е подписана заповедта?

— Преди около три часа.

— Но ние ви показахме всичко! — обади се Ноланд.

— Съмнявам се. Винаги познавам кога в едно досие е пипано.

— Всичко изглежда подозрително чисто и подредено — обади се Джърмейн.

— Хайде сега, няма да се бием с вас — каза по-едрият от двамата полицаи, макар тонът му да говореше, че едно хубаво сбиване ще му се отрази добре. — Откъде да почнем?

— Резултатите от медицинските му прегледи са поверителни — заяви Самюъл. — Лекарска тайна.

Уместна забележка, но не дотам вярна.

— Поверителни са резултатите, които остават у лекаря — обясни Клей. — Не и тези, които са у пациента. Нося декларация, подписана лично от Текила Уотсън, с която той изрично ми разрешава да се запозная с цялото досие, включително с медицинските експертизи.

Започнаха работа в стая без прозорци, покрай стените на която бяха наредени разностилни кантонерки. След няколко минути Талмидж Екс и Самюъл излязоха и напрежението сякаш отслабна. Полицаите придърпаха по един стол и приеха кафе от секретарката. Такова обаче не бе предложено на господата от СОЗ.

Когато след цял час ровене не успяха да открият нищо интересно, Клей и Джърмейн оставиха Родни да продължи сам търсенето, а те отидоха на поредната среща.

Атаката срещу „Чисти улици“ протече в почти същия ред. Двамата адвокати нахлуха в приемната, следвани от други двама униформени полицаи. Директорката бе измъкната от съвещание. Още докато четеше съдебната заповед, тя промърмори, че се познавала лично със съдия Закман и щяла по-късно да се разправя с него. Беше силно раздразнена, но заповедта говореше сама за себе си. Същата формулировка: цялата документация, отнасяща се до Уашад Портър.

— Това наистина е излишно — каза тя на Клей. — Винаги съм съдействала на властите.

— Аз пък съм чувал друго — отвърна Джърмейн. Действително, „Чисти улици“ имаше печалната слава на заведение, което яростно се съпротивлява дори на най-невинните постъпки за съдействие от страна на СОЗ.

Докато тя препрочиташе за втори път съдебната заповед, един от полицаите се обади:

— Няма да ви чакаме цял ден.

Директорката ги поведе към обширен офис и даде съответните разпореждания на една секретарка, която започна да мъкне папки с документи.

— Кога ще ги върнете? — запита тя.

— Когато приключим с тях — отвърна Джърмейн.

— А кой ще отговаря за съхранението им?

— Ще бъдат заключени в сградата на СОЗ.

Техният роман бе започнал в бара „Ейбс Плейс“. Ребека седеше с две приятелки в едно сепаре, когато Клей бе минал покрай тях на път за тоалетната. Погледите им се бяха срещнали, той се бе поспрял за миг, сякаш в двоумение. Малко по-късно приятелките си бяха тръгнали съобразително, Клей бе разкарал другарите си по чашка и двамата бяха седнали на бара, където два часа не бяха престанали да говорят. Следващата вечер бяха излезли на първа среща; до седмица бяха вече в леглото. Тя го бе пазила в тайна от родителите си в продължение на два месеца.

Сега, четири години по-късно, нещата между тях бяха в застой. Ребека беше притеснена за бъдещето и искаше да вземе живота си в ръце. „Ейбс Плейс“ беше странно подходящо място за приключване на тяхната връзка.