Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 35

— Няма го в офиса — отвърна рязко тя.

— Как бих могъл да се свържа с него?

— На обект е.

— Да, досетих се. И все пак как бих могъл да говоря с него?

— Оставете номера си и ще му го предам с останалите съобщения — каза тя.

— Ах, много ви благодаря — възкликна Клей и остави служебния си номер.

След трийсет минути Бенет му позвъни. Обаждаше се от закрито помещение, вероятно от мъжкия лоби бар на „Потомак“, изтегнат на някой фотьойл с двоен скоч пред себе си, с дебела пура в устата и тесте карти в ръка.

— Клей, момчето ми, как си, за бога? — изрева той, сякаш не се бяха виждали от месеци.

— Благодаря, мистър Ван Хорн, а вие?

— Добре съм. Много ми беше приятно да вечерям с теб снощи. — Около него определено не се чуваха взривове и рев на мощни дизелови двигатели.

— Наистина беше много приятно. За мен винаги е удоволствие — излъга Клей.

— С какво мога да ти помогна, синко?

— Бих искал да ви уверя, че наистина оценявам вашите усилия да ми уредите онази длъжност в Ричмънд. За мен беше малко неочаквано и съм дълбоко трогнат от вашата загриженост. — Клей преглътна на сухо. — Но, откровено казано, мистър Ван Хорн, нямам намерение да се местя в Ричмънд, поне в близко бъдеще. Цял живот съм живял във Вашингтон и тук ми е мястото.

Клей, разбира се, имаше безброй други причини да отхвърли предложението. Оставането му във Вашингтон беше някъде по средата по важност. Основният му мотив беше да не допусне Бенет Ван Хорн да му урежда живота, за което на всичко отгоре да му бъде и вечно задължен.

— Ти сигурно се шегуваш — каза Ван Хорн.

— Напротив, напълно съм сериозен. Благодаря ви, но отговорът е „не“. — Последното нещо, което Клей би изтърпял, бе надменната снизходителност на този надут глупак. В такива моменти той беше искрено благодарен на телефона, който позволяваше на хората да разговарят като равни.

— Голяма грешка, синко — каза Ван Хорн. — На теб май не ти е съвсем ясна картинката.

— Може и да не ми е. Но не съм сигурен, че и на вас ви е ясна.

— Много си горд, Клей, и това ми харесва. Само че си много зелен още. Време е да научиш, че в живота е така, услуга за услуга, и когато някой се опитва да ти направи услуга, редно е да приемеш. Един ден може би ще имаш възможност да му се отблагодариш. Правиш грешка, Клей, и се боя, че тя може да има сериозни последици.

— Какви например?

— Ами например за бъдещето ти.

— Бъдещето ми си е мое, а не ваше. Сам мога да избера следващата си работа, после и по-следващата. А засега ми харесва там, където съм.

— Как може да ти харесва по цял ден да защитаваш престъпници? Просто не го разбирам.