Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 36

Не водеха този разговор за пръв път и Клей знаеше от опит, че ако продължи по обичайния начин, скоро ще премине в скандал.

— Мисля, че и преди сте ми задавали този въпрос. Нека да не продължаваме в тази посока, моля ви!

— Става дума за огромно увеличение на заплатата ти, Клей. Повече пари, по-добра работа, възможност да се движиш сред солидни хора, а не сред отрепки. Събуди се, малкият! — Около Бенет се чуваха гласове. Където и да се намираше, той играеше пред публика.

Клей стисна зъби и пропусна „малкият“ покрай ушите си.

— Няма да споря с вас, мистър Ван Хорн. Обадих се само за да ви кажа „не“.

— По-добре за теб е да размислиш.

— Вече размислих. Благодаря ви, но отговорът ми е „не“.

— Ти си загубеняк, Клей, и го знаеш. Аз също го знам от доста време насам. Сега само го потвърждаваш. Отказваш се от златна работа, за да гниеш в онази дупка с минимална заплата. Ти си човек без амбиция, без хъс, без цел в живота.

— До снощи бях способен работяга с яки плещи и ум като бръснач.

— Взимам си думите обратно. Ти си кръгъл загубеняк.

— Освен това бях високо образован и дори хубавец.

— Лъжех. Ти си кръгъл загубеняк и толкова.

Клей затвори пръв. Затръшна телефона с широка усмивка, доволен, че е успял да раздразни великия Бенет Ван Хорн. Бе устоял на своето и им бе дал да разберат на тези нещастници, че няма да се остави да го подритват.

С Ребека щеше да се оправи по-късно; знаеше, че никак няма да е приятно.

Третото и последно посещение на Клей в лагер „Спасение“ бе наситено с повече драматизъм от първите две. С Джърмейн до себе си и Родни на задната седалка, Клей следваше патрулната кола на вашингтонската полиция. Паркира точно пред входа. Полицаите от патрулката — млади, чернокожи и отегчени до смърт от връчване на призовки и съдебни заповеди — се заеха с формалностите по проникване в сградата. Не след дълго оживено се разправяха с трима възпитатели — Талмидж Екс, Ноланд и един наперен младок на име Самюъл.

Вероятно защото беше единственият бял сред тази група, но главно защото той бе адвокатът, изискал съдебната заповед, Клей бързо се превърна в мишена на техния гняв. Не че това го притесняваше особено. Едва ли щеше да ги види отново.

— Нали вече гледа папката, приятел! — изрева Ноланд.

— Гледах това, което искахте да видя — сопна му се Клей. — Сега искам останалото.

— Какви ги дрънкаш? — намеси се Талмидж Екс.

— Искам да получа всеки лист хартия, на който се споменава името Текила.

— Нямаш право.

Клей се обърна към полицая, който държеше книжата, и му каза:

— Бъди така добър и им прочети съдебната заповед.

Полицаят вдигна листа така, че всички да го виждат, и зачете:

— „Цялата налична документация относно приема в лечебното заведение, медицинското освидетелстване, лечението, включително курса на отказване и разяснителна работа по отношение на злоупотреба с наркотични вещества, периода на рехабилитация, излекуването и изписването на Текила Уотсън, по заповед на почитаемия Ф. Флойд Закман, съдия от Наказателния съд на окръг Колумбия.“