Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 34

Уашад бе прекарал шест месеца в „Чисти улици“, през което време беше държан под ключ и някак си бе преживял суровата им програма. Джърмейн бе разговарял с възпитателя му и неговите показания бяха близки до тези на Талмидж Екс. Уашад бил успял да се изчисти, бил образцов пациент, здравето му се подобрило, придобил самочувствие. Единствената му издънка била на втория месец, когато избягал от центъра, надрусал се до безсъзнание, после се върнал и ги молил на колене за прошка. После четири месеца не им създавал никакви проблеми.

Уашад бил освободен от „Чисти улици“ през април и още на следващия ден застрелял двама души с краден пистолет. По всичко личало, че жертвите били подбрани наслуки. Първо нападнал доставчик на зеленчуци по домовете, който кротко отивал на адрес в близост до болницата „Уолтър Рийд“. Станало спречкване, двамата се посдърпали, човекът получил четири куршума в главата, после Уашад бил видян от свидетели да бяга от мястото. Доставчикът бил все още в кома. Час по-късно, на шест преки от първото място, Уашад изстрелял последните си два куршума по някакъв дребен наркопласьор, с който имали отдавнашна вражда. Приятелите на пласьора го спипали и вместо на свой ред да го убият, го задържали, докато дойде полицията.

Джърмейн беше разговарял с Уашад веднъж, и то много накратко, по време на явяването му в съдебната зала за изслушване на обвинението.

— Отричаше всичко — каза той. — Лицето му изразяваше тотално неразбиране. Само повтаряше, че изобщо не вярва, че е могъл да убие когото и да било. Каза ми, че това го е направил старият Уашад, а не новият.

7

Клей си спомняше само още един случай през последните четири години, когато се бе обаждал или по-скоро се бе опитал да се обади по телефона на Бенет Булдозера. Усилието бе завършило с пълен провал, той така и не бе успял да проникне през концентричните прегради самодоволна защита, заобикалящи великия мъж. Мистър БВХ обичаше хората около него да си мислят, че прекарва цялото си време „на обекта“, което в неговия случай означаваше да стои сред земекопни машини, да внася ред в хаоса и да вдъхва с пълни дробове свежия въздух на Северна Вирджиния. В семейния дом по стените висяха негови увеличени снимки „на обекта“; на всички Булдозера, нахлупил правената по поръчка и украсена с монограм предпазна каска, сочеше важно с пръст нанякъде, докато около него се изравняваха терени, сриваха се хълмове и се разчистваха площадки за още микрорайони и търговски комплекси. Бенет твърдеше, че няма време за празни приказки и по принцип ненавижда телефоните, но при все това винаги беше заобиколен от мобилни телефони, по които решаваше неотложните проблеми на бизнеса.

Истината беше друга: Бенет прекарваше повечето си време в игра на голф, макар да беше слаб играч, поне според бащата на един от състудентите на Клей в Юридическия факултет. Ребека веднъж бе намекнала, че баща й играел поне четири пъти седмично в „Потомак“, като тайната му мечта била да стане шампион на клуба.

Бенет Ван Хорн минаваше за човек на действието и нямаше търпение за канцеларска работа. По собствените му думи той ненавиждаше да прекарва живота си зад бюро. Озъбената харпия, която излая „БВХ Груп“ в слушалката, с неохота прехвърли Клей на друга секретарка някъде по-навътре в дебрите на компанията. „Проекти“ — изръмжа на свой ред следващото момиче, сякаш стоеше на входа на огромен корпоративен лабиринт с безброй поделения. Минаха поне пет минути, преди Клей да стигне до личната секретарка на Бенет.