Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 33

— Приятел ли? Какъв?

— Виждаш ли оня виненочервен джип ей там, на половин пряка по-нататък, през улицата?

Клей погледна в указаната посока.

— Е, и?

— Зад волана седи едър чернокож с шапка на „Ред скинс“, струва ми се. Гледа ни.

Колкото и да се напрягаше, Клей едва успяваше да различи силуета на шофьора, а камо ли цвета на кожата и шапката му.

— Откъде знаеш, че тъкмо нас гледа?

— Беше на Ламонт Стрийт, когато и ние бяхме там. Видях го на два пъти да минава бавно покрай нас с джипа, като хем ни гледаше, хем се правеше на разсеян. Когато паркирахме пред сградата, преди да влезем, видях същия джип на две преки по-нагоре. А сега е застанал там.

— Откъде знаеш, че е същият?

— Виненочервеното не е обичаен цвят за джип. Освен това предният му десен калник е чукнат, не виждаш ли?

— Да, може и да си прав.

— Същият е, няма съмнение. Я да минем да го огледаме по-отблизо.

Клей потегли и мина покрай виненочервения джип. Човекът зад волана тутакси вдигна вестник пред лицето си. Родни си записа номера.

— На кого му е притрябвало да ни следи? — учуди се Клей.

— Всичко е заради дрогата. Винаги е така. Може Текила да е бил пласьор. Може пък убитият младеж да е имал лоши приятели. Кой знае?

— Бих желал да разбера.

— Хайде да не се ровим много-много в тая работа тъкмо сега. Ти карай, а аз ще гледам зад нас.

Излязоха на Пуерто Рико Авеню и половин час се движиха все на юг, след което спряха до една бензиностанция в близост до река Анакостия. Докато Клей наливаше бензин, Родни оглеждаше минаващите коли.

— Нямаме опашка — каза той, когато отново потеглиха. — Да се връщаме в офиса.

— Защо изведнъж спряха да ни следят? — запита Клей, готов да повярва на всяко обяснение.

— Не съм сигурен — отвърна Родни, като току поглеждаше в страничното огледало. — Може просто да са искали да разберат дали ще отидем в лагер „Спасение“. Или пък оня тип е разбрал, че сме го видели. Във всеки случай се оглеждай.

— Страхотно, няма що! Никога преди не са ме следили.

— Ти само се моли да не решат да те хванат!

Джърмейн Ванс делеше кабинета си с още един адвокат, новак, който в момента отсъстваше, така че Клей получи свободния стол. Двамата седнаха да сравнят бележките си за последните клиенти, обвинени в убийство.

Довереникът на Джърмейн беше двайсет и четири годишен професионален престъпник на име Уашад Портър, който за разлика от Текила имаше дълъг и страховит списък от тежки престъпления. Като член на най-голямата улична банда във Вашингтон, Уашад на два пъти бе раняван лошо в престрелки, а веднъж бе осъждан за опит за убийство. Седем от общо двайсет и четирите му години бяха прекарани зад решетките. Освен това не бе проявил голяма склонност да се очисти от дрогата; единственият му курс на рехабилитация бе проведен в затвора, при това се бе оказал неуспешен. Сега Уашад Портър беше арестуван по обвинение, че четири дни преди убийството на Рамон Тико бе застрелял двама души; единият бе загинал на място, другият се бореше за живота си в болница.