Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 32

Колкото и потискаща да беше неговата история, тя беше забележителна и с нещо друго — с пълното отсъствие на насилие. Текила имаше пет ареста за обир, един за кражба от магазин, както и два за притежание на наркотици. Ала нито веднъж, при нито едно закононарушение, не бе използвал оръжие, не бе прибягнал до насилие или поне нито веднъж не го бяха хванали. Това не бе останало незабелязано от Талмидж Екс, който в бележка на 39-ия ден от постъпването му бе написал: „… проявява подчертана склонност да избягва дори най-малката заплаха от физически конфликт. Изглежда истински уплашен от по-едрите момчета, както и от много от по-дребните.“

На 45-ия ден отново му бил направен медицински преглед. Теглото му вече наближавало здравословните 63 килограма. Кожата му била напълно изчистена от „охлузвания и други наранявания“. Папката съдържаше и бележки за напредъка му в уроците по четене и за интереса му към рисуването. С течение на времето бележките в досието му ставаха все по-кратки. Животът в лагер „Спасение“ беше простичък, дори скучен. Още по-нататък имаше дни изобщо без бележка.

И изведнъж на 80-ия ден беше написано следното: „Той си дава сметка, че му е нужно духовно наставничество, за да остане чист. Не може да го постигне сам. Казва, че иска да остане в лагер «С» завинаги.“

И после, на 100-ния ден: „Отбелязахме стотния му ден тук с шоколадов кекс и сладолед. Текила държа кратка реч. Разплака се. За награда получи двучасов градски отпуск.“

104-ти ден: „Двучасов градски отпуск. Върна се на двайсетата минута, беше си купил близалка.“

107-и ден: „Пратихме го до пощата, близо час го нямаше, после се върна.“

110-и ден: „Двучасов отпуск. Върна се без проблеми.“ Последната бележка беше от 115-ия ден: „Двучасов отпуск, излезе и не се върна.“

Ноланд ги наблюдаваше, докато стигнаха до края на папката.

— Някакви въпроси? — запита той, сякаш вече му бяха отнели достатъчно време.

— Тъжна история — каза Клей и затвори досието с дълбока въздишка. Имаше много въпроси, но се съмняваше, че Ноланд ще може или ще иска да им отговори.

— Така е, мистър Картър. Историята на Текила е твърде тъжна дори за този пълен с нещастия свят. Не съм от плачливите, но неговият случай наистина ме просълзи. — С тези думи Ноланд се изправи. — Не бихте ли желали да си преснимате нещо? — Срещата бе приключила.

— Може би друг път — каза Клей. Двамата му благодариха за отделеното време и го последваха обратно към приемната.

В колата Родни затегна колана си и се огледа. После много спокойно заяви:

— И така, брат ми, имаме си нов приятел.

В това време Клей поглеждаше тревожно стрелката на бензина и се молеше да успеят да се приберат.