Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 99

— Казват, не че не са се заинтересували особено, но просто биха били признателни, ако им поразкажеш малко повече.

Уловиха се, каза си Тейн. Само да мога да ги подхвана, както трябва…

И той се зае най-сериозно с пазарлъка.

След няколко часа се показа Хенри Хортън, придружен от типичен гражданин, който бе облечен безупречно и носеше впечатляващо дипломатическо куфарче в ръка. Двамата спряха на стълбата крайно изумени.

Тейн, седнал по турски на земята, държеше една дъска и нанасяше боя върху нея, а чужденците го наблюдаваха. От петната тук-там по ръцете им можеше да се види, че те също се бяха опитали да боядисват. Наоколо лежаха пръснати други полубоядисани дъски и около две дузини стари кутии боя.

Тейн погледна нагоре и видя Хенри и другия мъж.

— Надявах се — рече той, — че все някой ще се появи.

— Хайръм — каза Хенри по-важно, отколкото обикновено, — мога ли да ти представя мистър Ланкастър, специален представител на ООН.

— Радвам се да се запозная с вас, сър — отвърна Тейн. — Чудех се дали ще…

— Мистър Ланкастър — обясни Хенри — срещна леки затруднения, когато поиска да премине през кордона, така че аз му предложих услугите си. Вече му обясних общия ни интерес в тази работа.

— Беше много мило от ваша страна, мистър Хортън — обади се Ланкастър. — Този глупав сержант…

— Човек трябва да знае само как да се отнася с хората — каза Хенри.

— Мога ли да знам, мистър Тейн — запита Ланкастър, — с какво точно се занимавате в момента?

— Пазаря се — отговори Тейн.

— Пазарите се? Що за старомоден начин на изразяване…

— Това е стара дума у янките — вмъкна бързо Хенри, — която има някои свои нюанси. Когато търгуваш с някого, просто разменяш стоки, но ако се пазариш с него, значи искаш да измъкнеш от него това, което крие.

— Много интересно — каза Ланкастър. — Предполагам, че вие се опитвате да смъкнете кожата на тези господа със сините сака…

— Хайръм е най-добрият специалист в пазарлъка по тези места — гордо заяви Хенри. — Той търгува със стари неща и трябва да се пазари доста…

— Мога ли да попитам — каза Ланкастър, като пренебрегна напълно Хортън, — какво правите с тези кутии с бои? Тези господа да не са решили да купуват боя или…

Тейн хвърли дъската на земята и се изправи ядосан.

— Няма ли да млъкнете, вие двамата! — кресна той. — Откакто сте тук се опитвам да кажа нещо и все не мога. Казвам, че е важно…

— Хайръм! — извика ужасен Хенри.

— Няма нищо — каза човекът от ООН. — Наистина пречим с приказките си. Какво става, мистър Тейн?

— Притиснат съм до стената — отвърна Тейн, — и се нуждая от помощ. Продадох на тези тук идеята на боята, но сам не знам нищо за нея, нито как се приготвя, нито от какво се прави…

— Но, мистър Тейн, щом им продадете боята, какво значение има това?…

— Аз не им продавам боя — развика се Тейн. — Не можете ли да разберете? На тях не им трябва самата боя. Искат идеята, принципа на боята. Това е нещо, за което никога не са мислили, и се заинтересуваха. Предложих им идеята за боята срещу идеите за техните седла и почти успях…

— Седла? Имате предвид онези неща там, които висят във въздуха?