Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 100

Клифърд Саймък

— Точно тях. Бизли, би ли помолил някой от приятелите ни да демонстрира седлото?

— Разбира се — отзова се Бизли.

— Какво общо има Бизли с тази работа? — попита Хенри.

— Бизли е преводач. Предполагам, че можете да го неречете телепат. Спомняте ли си, той често разправяше, че може да говори с Таузър?

— Бизли винаги твърди разни неща.

— Но се оказа, че този път е прав. Той казва на Мармота, това смешно чудовище, какво аз искам да кажа, а Мармотът го казва на чужденците. Те пък казват на Мармота, той на Бизли, а Бизли на мене.

— Ама че весело! — измрънка Хенри. — Бизли няма акъл да бъде… какъв каза, че е?

— Телепат — отвърна Тейн.

Един от чужденците бе станал и като се качи на едно от седлата, се поразходи напред-назад. После слезе от него и седна отново.

— Забележително! — възкликна представителят на ООН. — Някакво антигравитационно устройство с автоматично управление. Бихме могли наистина да го използуваме.

Той потърка с ръка брадичката си.

— И смятате да размените идеята за боята срещу идеята за това седло?

— Именно — потвърди Тейн, — но се нуждая от помощ. Необходим ми е химик или производител на бои или някой друг, който да обясни как се прави боята. А ще ми трябва и някакъв професор или специалист, който ще разбере какво говорят, когато ми разправят идеята за седлата.

— Ясно — рече Ланкастър. — Естествено е да имате проблеми. Мистър Тейн, изглеждате ми възприемчив човек…

— О, той разбира от всичко — намеси се Хенри. — Хайръм е много проницателен.

— Тогава, смятам, разбирате — продължи човекът от ООН, — че цялата тази дейност е съвсем необичайна…

— Нищо подобно! — избухна Тейн. — Те работят по този начин. Те откриват нова планета и тогава обменят идеи. Така са постъпвали с много други планети от край време. Единственото, което искат, са идеи, просто нови идеи, защото само така може да се поддържа развитието на техниката и културата. А те имат много идеи, сър, които човечеството може да използува.

— Точно там е работата — каза Ланкастър. — Това е може би най-значимото нещо, което ни се е случвало някога на нас, хората. За по-малко от година време ще можем да получим сведения и идеи, които ще ни тласнат напред, теоретически, с поне хиляда години. А щом работата е толкова важна, би трябвало да я възложим на специалисти…

— Но няма да намерите — възпротиви се Хенри, — човек, който да върши така добре пазарлъка. Когато се пазариш с него, не знаеш никога какво ще стане. Защо не го оставите в стихията му? Той просто ще работи за вас. Можете да докарате експертите си и да свикате тук групи по планирането, а да оставите Хайръм да ви представя. Тези чужденци доказаха вече, че ще работят с него. Какво искате повече? Той има единствено нужда да му се помогне малко.

Бизли се приближи и се обърна към представителя на ООН:

— Няма да работя с никой друг. Ако изгоните оттук Хайръм, аз ще си отида с него. Хайръм е единственият, който се е отнасял с мен като към човек…

— Ето виждате ли! — победоносно заяви Хенри.

— Почакай малко, Бизли — каза Ланкастър. — Можем да се договорим. Представям си, че в подобна ситуация един преводач би могъл да спечели сума пари.