Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 101

— За мене парите нямат значение — отвърна Бизли. — С тях не мога да си купя приятели. Хората ще продължават да ми се смеят.

— Той не се шегува, сър — предупреди Хенри. — Няма по-твърдоглав човек от Бизли. Познавам го. Той работеше за мен.

Представителят на ООН изглеждаше изумен и не малко отчаян.

— Ще ви е нужно доста време — изтъкна още Хенри — да намерите друг телепат, най-малкото някой, който да може да разговаря с тези тук.

Ланкастър сякаш се задушаваше.

— Съмнявам се — каза той, — че има друг на Земята.

— Добре тогава — рече твърдо Бизли. — Нека се споразумеем. Нямам намерение да стоя тук цял ден.

— Съгласен съм! — викна Ланкастър. — Вървете двамата напред. Ще желаете ли да ни представяте? Това е възможност, която не трябва да допуснем да ни се изплъзне между пръстите. Има ли нещо, което да искате? Нещо, което да направя за вас?

— Има — отвърна Тейн. — Скоро ще дойдат важните клечки от Вашингтон и от други страни. Само ги дръжте по-настрана от нас.

— Ще обясня много внимателно на всички. Никой няма да ви пречи.

— Трябват ми още химик и някой, който да разбере обясненията за седлата. И то бързо. Мога да ги позадържа малко тези тримата, но не за дълго.

— Ще ги имаш само след няколко часа — обеща представителят на ООН. — Когото пожелаеш. А след ден-два ще имаш на разположение армия от специалисти, готови да се отзоват при първия знак, когато ти потрябват.

— Сър — каза Хенри мазно, — решението ви бе най-доброто. Хайръм и аз го оценяваме високо. А сега, щом това е уредено, трябва да вървим, защото ни чакат репортерите. Те ще се интересуват от изказването ви, сър.

Изглежда представителят на ООН нямаше нищо против и двамата с Хенри се заизкачваха по стъпалата.

Тейн се обърна и изгледа пустинята.

— Ето го големия преден двор — рече той.

Големият преден двор

Хайръм Тейн се събуди и седна в леглото си.

Таусър лаеше и драскаше по пода.

— Млъквай! — извика Тейн към кучето.

Таусър вирна уши и наклони глава към него въпросително. После захвана отново да лае и да драска по пода.

Тейн разтърка очи. Прокара ръка през четинестата си коса и реши отново да заспи като придърпа завивката си.

Обаче нямаше да може, докато Таусър лаеше.

— А бе какво ти става? — попита той Таусър, но в гласа му нямаше гняв.

— Баф! — отвърна Таусър и продължи упорито да драска по пода.

— Ако искаш да отидеш по нужда, трябва само да бутнеш плъзгащата се врата. Знаеш как става. Нали всеки ден го правиш?

Таусър спря да лае и седна тежко на пода, наблюдавайки как господарят му се измъква от леглото.

Тейн облече ризата, нахлузи панталоните си, но не си даде труд за обувките.

Таусър изтича в ъгъла на стаята, притисна муцуната си към дъската в основата на стената и задуши с влажния си нос.

— Да не си погнал някоя мишка? — попита Тейн.

— Баф! — отвърна Таусър с подчертан акцент.

— Не си спомням някога да си вдигал такава врява заради една мишка — рече Тейн, леко озадачен. — Сигурно си откачил.

Беше красиво лятно утро. Слънчевите лъчи нахлуваха през отворения прозорец.