Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 98

— Телепатия! — възкликна Тейн.

И това бе още по-страшно от всичко досега. Освен за всякакви други неща плъхоподобните животни знаеха и за Бизли.

— Какво казваш, Хайръм?

— Нищо, нищо — отвърна Тейн. — Кажи на този твой приятел да им каже, че се радвам да ги видя, и попитай какво мога да направя за тях.

Чувствуваше се неудобно, стоейки така и гледайки към тримата. Видя, че саката им имаха множество джобове, които бяха натъпкани вероятно с техния еквивалент на тютюн, носни кърпички, сгъваеми ножчета и тем подобни.

— Те казват — обади се Бизли, — че искат да се пазарят.

— Да се пазарят?

— Разбира се, Хайръм. Да търгуват. — Бизли хихикна тихо. — Представи си, че те се предоставят на един янки-търговец. Хенри казва, че ти си такъв. Казва, че ти можеш да обереш някого до шушка…

— Остави Хенри настрана — прекъсна го рязко Тейн. — Да забравим Хенри поне веднъж.

Седна на земята срещу тримата и те го последваха.

— Попитай ги с какво смятат да търгуват.

— С идеи — отговори Бизли.

— С идеи! Те са луди…

И тогава разбра, че съвсем не са такива. От всички неща, които биха могли да бъдат разменени с един чужд народ, най-ценното и най-лесното за обмяна бяха идеите. Те не заемаха място и не подриваха икономиката. Те допринасяха много повече за културното благополучие, отколкото търговията с материални неща.

— Попитай ги — рече Тейн, — какво искат срещу идеята за тези седла, които яздят.

— Те се интересуват какво можеш да им предложиш.

Там беше и проблемът. Трудно бе да се отговори на този въпрос. Автомобили и камиони, двигателят с вътрешно горене — не, вероятно не това. Защото те притежаваха вече седлата. От гледна точка на тези чужденци Земята беше изостанала в транспортно отношение.

Строенето на къщи — не, това не бе такава идея, а сигурно познават строителството, тъй като там се намираше и другата къща.

Дрехи? Не, имаха си.

Боя, помисли си той. Може би тя щеше да стане.

— Попитай ги дали се интересуват от боя — обърна се Тейн към Бизли.

— Питат какво е това. Молят да обясниш.

— Добре тогава. Нека си помисля. Боята е защитно средство, с което може да се покрие почти всяка повърхност. Лесно се съхранява и лесно се прилага. Предпазва от времето и корозията. Освен това служи и за украса. Прави се във всички цветове. И се получава евтино.

— Те обмислят — каза Бизли. — Позаинтересуваха се, но съвсем слабо. Искат да узнаят повече. Карай, разправяй им още.

А, това е вече друго нещо, помисли си Тейн. Този език и аз го разбирам.

Той се настани по-удобно на земята и като се наклони леко напред, впери поглед в трите черни като тигани лица, опитвайки се да разбере какво мислят. Но не можеше. Тези тигани бяха най-мъртвите, които бе виждал — израженията им бяха непроницаеми. Това му бе познато, накара го да се почувствува у дома, в свои води. Вътрешен глас му подсказваше, че в лицата на тримата пред него ще срещне най-достойните противници в пазарлъка, с които се бе сблъсквал досега. Това също го зарадва.

— Кажи им, че не съм съвсем сигурен — рече той. — Може би се изказах твърде бързо. В края на краищата боята е много ценна идея.