Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 76

— Е, не знам — отговори Хенри.

— Не те задължавам с нищо, ако си мислиш това — каза Хенри с незаинтересован израз на лицето. — Може да не успееш да постигнеш нищо с него. Бих се учудил искрено, ако го сториш, но това не пречи да опиташ. Ако решиш, може да го разглобиш и да вземеш частите, които ти трябват. В оборудването му са хвърлени няколко хиляди долара. Вероятно би могъл да използуваш повечето от частите по един или друг начин.

— Интересно, наистина — съгласи се Тейн без особен ентусиазъм.

— Добре — каза Хенри с въодушевление, което компенсираше липсата на интерес у Тейн. — Утре ще изпратя момчетата да го докарат тук. Доста е тежък. Ще ти трябват помощници да го разтоварят и преместят в мазето.

Хенри се изправи внимателно и изтърси пепелта от пурата си, паднала върху дрехите му.

— В същото време момчетата ще вземат телевизора — добави той. — Ще трябва да кажа на Аби, че още не си го поправил. Ако допусна да влезе у нас в този му вид, тя няма да позволи на никого да й го отнеме.

Хенри се изкачи тежко по стъпалата и излезе в лятната нощ.

Тейн стоеше в тъмнината, наблюдавайки как фигурата на Хенри като сянка пресече двора на вдовицата Тейлър и изчезна в следващата улица зад къщата. Вдъхна дълбоко свежия нощен въздух и като тръсна глава, се опита да проясни мозъка си. Но съзнанието му продължаваше да бъде все така затормозено.

Много неща се бяха случили, каза си той. Твърде много за един ден. Първо таванът, сега телевизорът. Може би след като се наспеше хубаво, щеше да е в състояние да се справи с това.

Таузър пристъпи иззад ъгъла на къщата, бавно се покатери по стъпалата и застана до господаря си. Беше се окалял до уши.

— Виждам, че и ти си се потрудил доста — забеляза Тейн. — Както ти казах, не си хванал този мармот.

— Уъф! — тъжно отвърна Таузър.

— И ти си като много други от нас — строго му каза Тейн. — Като мене, като Хенри Хортън и като всички останали. Търсиш нещо и си мислиш, че знаеш какво, но в действителност не знаеш. И което е още по-лошо, нямаш даже представа защо го преследваш.

Таузър тупна уморено с опашка по стъпалото. Тейн отвори вратата и застана отстрани, за да мине кучето, след това влезе и той. Поразтърси се из хладилника и намери печено месо, две парчета свинско, изсъхнала бучка сирене и половин купа варени спагети. Свари си кафе и раздели вечерята с Таузър.

После слезе отново долу и загаси телевизора. Намери подвижна лампа, запали я и освети вътрешността на апарата. Опита се да разгадае какво е било направено. Беше по-различно, разбира се, но не бе лесно да се разгадае точно в какво се крие разликата. Някой бе бърникал лампите и ги бе деформирал. Освен това имаше бели метални кубчета, поставени тук-там по начин, който изглеждаше напълно случаен и нелогичен. Въпреки това Тейн допусна, че нареждането им съвсем не бе случайно. Цялата схема, както се виждаше, бе променена и бяха добавени много нови вериги.