Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 74

Беше пропилял целия ден и това не му беше приятно, но може би си заслужаваше да си изгради там репутация на човек, който е много мекушав и не знае цената на долара. Вероятно така би могъл и някой друг път да направи подобна успешна сделка със съседите си.

Когато отвори задната врата, Тейн дочу, че телевизорът работеше със силен и чист звук. Почти обзет от паника, той се спусна по стълбата на мазето. След като беше продал портативния апарат, долу бе останал само телевизорът на Аби, а той бе повреден.

Наистина това беше апаратът на Аби. Стоеше си там, където го беше оставил сутринта Бизли, и работеше, сякаш му нямаше абсолютно нищо. Дори предаваше цветен образ.

Цветен образ!

Тейн се спря на края на стълбата и се облегна на парапета, за да се задържи.

Телевизорът излъчваше чудесен цветен образ.

Приближи предпазливо и го заобиколи. Задният му капак бе свален и беше подпрян на една пейка зад телевизора. Вътре весело блещукаха светлинки.

Тейн клекна на пода и се вгледа в тях. Те изглеждаха доста странни, не такива, каквито трябваше да бъдат. Досега той бе поправял много пъти този телевизор и смяташе, че има добра представа как трябва да изглежда отвътре. А сега всичко бе различно, въпреки че не можеше да каже точно какво.

По стълбата се чуха стъпки и до ушите му достигна дружелюбен глас:

— Здравей, Хайръм. Виждам, че вече си го поправил.

Тейн подскочи от изненада и застана изправен, леко скован, напълно изгубил дар слово.

На стълбата стоеше разкрачен Хенри Хортън и гледаше с доволен вид.

— Казах на Аби, че сигурно няма да си го поправил, но тя настояваше да мина все пак. Хей, Хайръм, но образът е цветен. Как го направи, човече?

Тейн се усмихна слабо и отговори:

— Просто малко побърниках.

Хенри слезе с тежки стъпки по стъпалата и застана пред телевизора с ръце на гърба, гледайки го със суровия си поглед, свикнал да заповядва.

— Никога не бих си помислил — каза той, като клатеше бавно глава, — че това е възможно.

— Аби спомена, че си искал да ловиш цветна телевизия.

— Да, разбира се. Но не на този стар апарат. Никога не съм очаквал, че той ще може да я приема. Хайръм, как успя да го постигнеш?

— Не мога да кажа точно как — призна си Тейн, което бе самата истина.

Хенри забеляза едно буре с гвоздеи между пейките, дотъркаля го пред телевизора и отначало седна предпазливо върху него, но след това се отпусна, за да му е по-удобно.

— Ето как стават обикновено тези работи — каза той. — Има хора като тебе, такива янки-майстори, но те не са чак толкова много. Постоянно се занимават с нещо, опитвайки ту едно, ту друго, и преди да се усетиш, ето че са измислили нещо ново, без сами да знаят как.