Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 78
Клифърд Саймък
Таузър продължаваше да спи.
Тейн се довлече до кухнята и погледна през прозореца: долу, на последното стапъло, седеше Бизли, Хортъновото момче за всичко.
Тейн отиде до задната врата да види какво се е случило.
— Напуснах ги, Хайръм — каза му Бизли. — Тя непрестанно ме гълчеше, по цял ден и не можех да направя нищо, за да й угодя. Така че реших да ги напусна.
— Добре, влез — рече Тейн. — Предполагам, че ще хапнеш и ще пийнеш чаша кафе.
— Чудя се дали не бих могъл да остана тук при тебе, Хайръм. Само за малко, докато си намеря нещо друго.
— Нека да закусим най-напред — каза Тейн, — после ще поговорим.
Това не му се хареса. Изобщо не можеше да му се хареса. След някой и друг час щеше да се появи Аби и да започне да го обвинява че е примамил Бизли. Защото какъвто и да беше Бизли, той вършеше много работа и понасяше непрестанните й заяждания. В града нямаше друг, който би работил за Аби Хортън.
— Майка ти ми даваше сладки всеки път — каза Бизли. — Тя беше наистина добра жена, Хайръм.
— Да, така е — съгласи се Тейн.
— Мама ми разправяше, че във вашето семейство хората са истински, не като останалите в града, които знаят само да си завират навсякъде носовете. Тя казваше, че семейството ви е от първите заселници. Истина ли е, Хайръм?
— Е, предполагам, не точно от първите, но тази къща стои тук от близо сто години. Баша ми често споменаваше, че не е имало нощ в продължение на всичките тези години, през която поне един Тейн да не е бил под покрива й. Както изглежда, подобно нещо означаваше много за баща ми.
— Сигурно е хубаво — продума замислено Бизли — да имаш такова чувство. Трябва да си горд с тази къща, Хайръм.
— Не точно горд. По-скоро сякаш с нея взаимно си принадлежим. Не бих могъл да си представя да живея в някоя друга къща.
Тейн включи печката и напълни чайника. Когато го донесе обратно, ритна печката. Но нямаше нужда от ритника му: плочата бе започнала да почервенява.
Два пъти един след друг, помисли си Тейн. Та тя се подобрява!
— Хей, Хайръм — каза Бизли, — имаш много шикарно радио.
— Само че не е в ред — отвърна Тейн. — Счупено е. Не съм намерил време да го оправя.
— Не мисля така, Хайръм. Току-що го включих и то започна да се загрява.
— Започна да се… хей, дай да го видя! — извика Тейн
Бизли казваше истината. От лампите се долавяше лек шум. После се чу глас, който се усили със загряването на апарата. Говореше на неразбираем език.
— Що за говор е това? — попита Бизли.
— Не знам — рече Тейн, готов вече да изпадне в паника.
Най-напред телевизорът, после печката, а сега и радиото!
Завъртя рязко копчето за настройка и стрелката запълзя бавно по скалата, вместо да се втурне през нея, както той си спомняше. Станциите се сменяха една след друга. Тейн настрои следващата, която улови, и тя също предаваше на чужд език. Тогава разбра какво точно беше станало. Вместо обикновен апарат от 39,50 долара, тук, на кухненската маса стоеше приемател за всички вълни, такъв, какъвто рекламираха в модните списания.