Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 77

Но най-учудващото бе, че всичко изглеждаше нагласено набързо, сякаш някой го е оправял на бърза ръка, колкото апаратът да заработи временно, по необходимост.

Някой, помисли си Тейн. И кой е бил този някой?

Тейн обиколи мазето, като се навеждаше и се взираше в тъмните му ъгли, и почувствува като че ли безброй многокраки насекоми лазят по тялото му. Някой бе свалил задния панел на апарата и го бе облегнал на една пейка, като бе оставил винчетата, които го държаха, в стройна редица на пода. После бяха бърникали в телевизора и го бяха нагласили по-добре от когато и да било досега.

Ако това беше прибързана работа, почуди се той, какво би се получило, ако имаха време да го направят както трябва? Разбира се, не са разполагали с достатъчно време. Може би са се уплашили, когато той се бе върнал, та дори не са успели да поставят отново капака на телевизора.

Тейн се изправи и размърда изтръпналите си крака.

Най-напред таванът тази сутрин — и сега, вечерта, телевизорът на Аби.

А като помисли малко, не бе само таванът. Друга облицовка, ако това бе подходящата дума, от същия материал, като на тавана, бе поставена на пода между гредите, където трябваше да има празно пространство. Именно на нея се бе натъкнал Тейн, когато се опита да пробие пода.

Интересно, запита се той, дали цялата къща не е облицована така?

Имаше само един отговор на всичко това: в къщата се намираше нещо чуждо!

Таузър бе чул това нещо, беше го подушил или почувствувал по някакъв друг начин и бе драскал диво по пода, опитвайки се да го изрови, сякаш беше мармот.

Тейн прибра подвижната лампа и се качи горе. Таузър се беше свил на килима до креслото и замаха с опашка, за да приветствува господаря си. Тейн се спря и погледна кучето. То му отвърна с доволен сънлив поглед, после въздъхна по кучешки и се отпусна. Беше съвсем ясно, че каквото и да бе дочуло, подушило или усетило тази сутрин, в този момент не го долавяше повече.

Тогава Тейн си припомни нещо друго. Беше напълнил чайника с вода за кафето и го бе поставил на печката. Когато включи котлона, той бе заработил от първия път. Не се бе наловило да рита печката, за да тръгне.

На сутринта се събуди и усети, че някой натиска краката му. Надигна се бързо да види какво става. Нямаше за какво да се безпокои: там беше Таузър, който се бе качил при него в леглото и сега лежеше проснат в краката му. Виеше леко и задните му крака се изпъваха, сякаш в съня си гонеше зайци.

Тейн издърпа краката си и като седна, протегна ръка за дрехата си. Беше рано, но той си спомни внезапно, че бе оставил мебелите, с които се сдоби вчера, в камиона. Трябваше да ги свали долу в мазето, за да започне да ги поправя.