Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 72

— Когато ми остане време — обеща Тейн, готов да се съгласи с всичко, само да се отърве от тях.

— Би имал повече време — каза му Аби с леден тон, — ако не се скиташе из цялата страна, за да купуваш тези изпотрошени стари мебели, които наричаш старинни. Вероятно можеш да измамиш гражданите, които идват тук, но не и мене.

— От някои от тях мога да спечеля много пари — спокойно й отвърна Тейн.

— И да дадеш и ризата си за останалите.

— Имам стар китайски порцелан, точно такъв, какъвто търсите — предложи Тейн. — Купих го тези дни. Направих добра сделка. Мога да ви го продам евтино.

— Не ме интересува — каза Аби и млъкна, стискайки зъби.

Обърна се и се качи обратно по стълбата.

— Не е в настроение днес — подхвърли Бизли. — Денят ще е лош. Така става винаги, когато сутрин стане рано.

— Не й обръщай внимание — посъветва го Тейн.

— Опитвам се, но ми е невъзможно. Сигурен ли си, че не ти трябва помощник? Не искам да ми плащаш много.

— Съжалявам, Бизли, но виж какво, я ела някоя вечер и тогава ще поиграем на дама.

— Ще дойда, Хайръм. Ти си единствения, който ме е канил някога. Всички останали само ми се смеят или ми крещят.

— Бизли, идваш ли най-сетне? — чу се отгоре сърдитият глас на Аби. — Цял ден ли ще се мотаеш там? Имам още килими за тупане.

— Добре, мем — каза Бизли, отправяйки се към стълбата.

Седнала в камиона, Аби се обърна заповеднически към Тейн:

— Нали ще поправиш телевизора? Без него сме загубени.

— Веднага — отвърна Тейн.

Той остана да ги наблюдава, докато потеглиха, после се огледа, търсейки Таузър, но кучето беше изчезнало. Най-вероятно се намираше отново при дупката на мармота, в гората, от другата страна на пътя. Отишъл е дори без да закуси, помисли си Тейн.

Когато се прибра в кухнята, чайникът кипеше бурно. Сложи кафе в машинката и след това сипа водата. После слезе в мазето.

Таванът беше все така измазан.

Тейн запали цялото осветление и обиколи помещението, гледайки към тавана.

Замазката беше направена от странен бял материал, който изглеждаше прозрачен, но не напълно. Можеше да се вижда в него, но не и през него. И нямаше никакви следи от пукнатини. Работата беше изпипана чисто, замазка имаше плътно около водосточните тръби и лампите на тавана.

Тейн се качи на един стол и почука по тавана с кокалчетата на пръстите си. Материалът издаде звук като камбанка, почти точно такъв, какъвто би се получил от леко чукване с нокът по чаша за шампанско.

Слезе от стола и застана до него, като клатеше глава. Нищо не разбираше. Снощи бе останал тук до късно да поправя косачката на Бейкър Стивънс и тогава таванът не изглеждаше измазан. Тейн се разтършува из една от кутиите и намери бормашината. После избра една от най-малките бургии и я сложи, пъхна щепсела в контакта, качи се отново на стола и се опита да пробие дупка на тавана. Свистящата стомана се плъзгаше лудо напред-назад, без да направи дори драскотина. Изключи бормашината и се вгледа по-отблизо в тавана. Върху него не бе останала абсолютно никаква следа. Опита отново, като натискаше с цялата си сила. Чу се пукот и счупеният край на свредлото се удари в стената.