Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 70
Клифърд Саймък
Таузър заобиколи ъгъла на къщата.
Тейн забеляза, че едната от веригите на фирмата, която висеше на стълба до входната алея, се бе откачила и табелката бе провиснала.
Запъти се през плочите на алеята и през тревата, все още мокра от росата, за да оправи фирмата. Нищо особено й нямаше — просто веригата беше откачена. Може да е от вятъра, каза си Тейн, или пък някое минаващо хлапе. Но по-вероятно да не е хлапе. Той се разбираше с децата. Те никога не го закачаха, както правеха с някои други в селото. Например бяха взели на прицел Бейкър Стивънс и постоянно го дразнеха.
Тейн се отдръпна малко назад, за да се увери, че табелата не стои накриво.
На нея с големи букви пишеше:
МАЙСТОР ТЕХНИК
Под него с по-дребни букви:
А под това:
СТАРИ НЕЩА ЗА ПРОДАН
Може би трябва да сложа две фирми, каза си той, едната за работилницата, а другата за търговията със старинни предмети. Някой ден когато имам време, ще си боядисам две нови табели — по една за двете страни на алеята. Така ще стане по-симетрично.
Тейн се обърна и погледна пътя, водещ към Търнърс Уудс. Красива гледка, помисли си той. Такава обширна гора на края на града. Място, пълно с птички, зайци, мармоти и катерици, а също и с укрепления, построени от няколко поколения деца от Уилоу Бенд. Но един ден сигурно някой предприемчив спекулант ще купи гората и ще я използува за построяване на жилища или за нещо също така рационално и когато това се случи, една голяма част от детството му ще бъде откъсната от него.
Таузър се появи иззад ъгъла на къщата. Той се движеше край стената и душеше долната й част. Ушите му бяха щръкнали от любопитство.
— Това куче е лудо — каза Тейн и влезе вътре.
Отиде в кухнята, шляпайки с босите си крака по пода. Напълни чайника, сложи го на печката и завъртя ключа. После включи радиото, като забрави, че не работеше.
Но когато то не засвири, спомни си и разочарован го угаси. Така става, помисли си Тейн. Поправям чуждите неща, но никога не намирам време за моите.
Отиде в спалнята и си обу обувките. После оправи леглото си.
Когато се върна в кухнята, видя, че печката отново не работеше. Плочата под чайника беше студена.
Тейн отстъпи и ритна печката. Вдигна чайника и подържа ръката си върху плочата, която скоро започна да се загрява.
— Проработи, слава богу — каза си той.
Знаеше, че някой ден ритането нямаше да помогне. И когато това се случеше, трябваше да я поправи. Вероятно даваше само лош контакт.
Той постави отново чайника на печката.
Отвън се чу тракане и Тейн излезе да види какво става.
Бизли, който работеше за Хортън като пазач, шофьор, градинар и изпълняваше още много други длъжности, вкарваше на заден ход разбит стар камион по алеята. До него седеше Аби Хортън, съпругата на Хенри Хортън, най-видния човек в селото. Отзад в камиона, завързан здраво с въжета и покрит наполовина с яркочервено-виолетово одеяло, беше поставен грамаден телевизор, добре известен на Тейн. Беше стар модел, отпреди десетина години, но все още оставаше най-скъпият от телевизорите, красящи домовете в Уилоу Бенд.
