Читать «Смажи лагерите си с кръв» онлайн - страница 71

Аби изскочи от кабината на камиона. Тя беше енергична, шумна жена с властен глас.

— Добро утро, Хайръм — поздрави тя. — Можеш ли да поправиш пак този телевизор?

— Досега не съм видял нещо, което да не мога да поправя — каза Тейн, но въпреки това погледна към телевизора с неприязън. Неведнъж се бе измъчвал с него и знаеше какво го очаква.

— Може да ви излезе по-скъпо, отколкото струва — предупреди я той. — фактически на вас ви е необходим нов телевизор. Този е остарял и…

— Точно това каза и Хенри — прекъсна го тя. — Той иска да купи цветен. Но аз не желая да се разделям със стария. Ти знаеш, това не е само телевизор, но и комбинация с радио и грамофон, а дървото и моделът му са много подходящи към останалите ни мебели. Освен това…

— Да, знам — отвърна Тейн, който вече беше слушал всички тия обяснения.

Горкият Хенри, помисли си той. Що ли за живот трябва да води? Цял ден да вика и да командува всички в завода за компютри, а после, като се върне в къщи, да понася такава тирания.

— Бизли — каза Аби с глас на сержант, провеждащ обучение, — качи се на камиона и отвържи телевизора.

— Добре, мем — отвърна Бизли, кльощав и отпуснат човек с тъпо изражение.

— И внимавай с него! Не искам да го изподраскаш.

— Добре, мем.

— Аз ще ти помогна — предложи Тейн.

Двамата се покатериха върху камиона и започнаха да отвързват старото чудовище.

— Тежък е — предупреди ги Аби. — Пипайте внимателно.

Телевизорът наистина беше тежък и неудобен за носене, но Бизли и Тейн го довлякоха до задния вход от другата страна на къщата и оттам го свалиха по стълбите в мазето. Аби ги следваше неотменно, вперила орлов поглед, дебнейки да не го одраскат.

В мазето Тейн беше съчетал работилница и изложба на стари мебели. В единия му край бяха натрупани пейки и инструменти, а по пода лежаха разпръснати кутии с всякакви отпадъци и купчини въжета, кабели и пирони. В другия край се намираше колекция от вехти столове, хлътнали пружини за легла, старинни ниски и високи скринове, стари кофи за въглища, боядисани в златно, тежки железни решетки за камини и още много други вехтории, които Тейн бе купил на възможно най-ниската цена по време на пътуванията си надлъж и нашир.

С Бизли поставиха предпазливо телевизора на пода. Аби ги наблюдаваше изкосо от стълбата.

— О, Хайръм — възкликна тя възбудено, — измазал си тавана на мазето и сега изглежда много по-добре.

— А? — попита Тейн.

— Таванът. Казах, че си го измазал.

Тейн вдигна глава и видя, че тя говореше истината. Таванът беше измазан, но той не го беше пипал.

Преглътна и наведе глава, после хвърли бързо още един поглед нагоре. Таванът си оставаше все така измазан.

— Това не е от излятата плоча — с открито възхищение забеляза Аби. — Не се виждат никакви цепнатини. Как го направи?

Тейн преглътна отново и си възвърна говора.

— Измайсторих го някак си — отвърна и той с несигурен глас.

— Ще трябва да дойдеш и направиш същото и в нашето мазе. То изглежда така ужасно. Бизли измаза тавана на игралната зала, но си остави ръцете по него.

— Да, мем — каза Бизли гузно.