Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 80
Джаки Колинс
— Искаш ли да влезеш за едно кафе? — попита тя настоятелно, когато таксито спря пред дома й.
Преди той да може да отговори, се появи охраната.
— Добър вечер, госпожице Айвъри.
Джой поклати глава.
— Тази красота трябва да се наспи.
— Ще дойдеш утре на снимачната площадка да се сбогуваш с всички, нали? — попита тя и си помисли, че гласът й звучи много жадно.
— Идеята не е добра — и той услужливо я изпрати до входната врата. — Не бих искал с Кайл отново да се сбием.
Охраната се мотаеше зад тях.
— Благодаря ти, Макс — остро каза тя. Той разбра посланието и веднага се оттегли. — Извинявай за това — надяваше се той поне да я целуне за лека нощ.
— Не се безпокой за това. Харесва ми хората да се грижат за тебе. Не бих искал да си мисля, че си сама.
— Сигурен ли си за кафето?
Господи! Колко по-откровена трябваше да стане?
— Съвсем сигурен — отговори той. — О, между другото, ако някога се озовеш в Ню Йорк, на нас с Филипа ще ни бъде приятно да отседнеш при нас.
— Тя няма ли да има нищо против, че днес вечеряхме заедно?
— Знае, че може да ми има доверие — и той се наведе напред и целомъдрено я целуна по бузата. — Благодаря, Лара — за всичко. — После се обърна и обратно се плъзна в таксито.
Лара беше шокирана. Какво беше това? Да не би той просто да смяташе да излезе от живота й и тя никога вече да не го види?
Побърза да влезе в къщата, ръцете й трепереха. Толкова много искаше Джой да влезе, а той очевидно си имаше принципи — качество, на което Лара беше принудена да се възхити.
Защо тя не можеше да срещне мъж като Джой Лоренцо? Красив, чаровен и най-вече неподкупен.
Съблече се, плъзна се между чаршафите, затвори очи и се опита да заспи.
След няколко минути звънна телефонът. Сграбчи слушалката с глупавата надежда да е Джой.
— Здравей — измърмори пресипнало.
— Е, здравей и на тебе — обади се Ники. — Дано не съм те събудила.
— Не, не, аз… точно си лягам.
— Хм… била си на среща с мъж, надявам се.
— Всъщност вечерях с Джой Лоренцо.
— Шегуваш ли се?
— Не започвай да си мислиш неверни неща, Ник, става въпрос за най-обикновено приятелство.
— О, с мъж, който изглежда по този начин — и най-обикновено приятелство. Да, да, вярвам ти.
— Колко пъти трябва да ти казвам, че той е сгоден? — търпението на Лара се изчерпваше. — Всъщност ако искаш да знаеш истината, поканих го да влезе за по едно кафе, а той ме отряза.
— Шегуваш се.
— Не. Той е мил и аз го харесвам, но определено не е на разположение.
— Уау! Това наистина е нещо.
— Да, нали?
— Както и да е, обадих ти се да ти разкажа за Мик Стивън. Днес се срещнах с него.
— И как мина?
— Той е направо връх… истински дявол… има нещо от Куентин Тарантино. Луда съм по филмите му и съм сигурна, че ще свърши изключителна работа.
— Това е добра новина, нали?
— Виж, преди да го ангажирам, трябва да те питам нещо.
— Давай.
— Той започна да пита как гледаш на сцената с изнасилването. Казах му, че винаги използваш дубльорка, но той смята, че сцената е ключова за филма и че ти трябва лично да я изиграеш.
