Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 79

И двамата се засмяха. Тя отпи от виното си и се зачуди кога той ще предприеме нещо. Ако го направи, тя ще трябва да каже „не“ — въпреки че никак не й се искаше.

Сервитьорът донесе менюто с десерта.

— За мене не — тя със съжаление поклати глава. — Не мога да си го позволя.

— Тази вечер можеш — отговорността пое той.

— Така ли? — кисело се сопна тя.

— Разбира се.

По негово настояване си поръча шоколадова торта, докато той си избра орехов пай. Всеки опита от десерта на другия и двамата се наслаждаваха на всяка непозволена хапка.

— Утре си тръгвам оттук — каза Джой, докато допиваше капучиното си. — Вече няма какво да правя.

Тя гонеше парче шоколадова торта из чинията с вилицата си.

— Къде отиваш? — попита.

— Връщам се в Ню Йорк.

Знаеше, че не е нейна работа, но не можа да се въздържи:

— В един апартамент ли живеете с Филипа?

— Точно сега — да — излъга той.

— Това е хубаво — кимна тя. — Винаги е най-добре да опознаеш някого, преди да се ожениш за него.

— Ти и Ричард живяхте ли заедно, преди законно да сключите брак?

— Не. А трябваше — тя млъкна за момент, преди да продължи: — Ричард се оказа много сложна и търсеща личност. Сега е женен за моя приятелка, Ники — срещнахте се на партито миналата нощ — и е много по-спокоен.

— Да видим… търсещ… търсещ… И какво точно търсеше? Други жени?

— Много си схватлив — красивото й лице беше сериозно. — Хванах го няколко пъти, преди окончателно да ми стане ясно, че няма намерение да спре.

— Боже! Трудно ми е да повярвам, че някой мъж би ти изневерявал.

Тя се усмихна едва-едва.

— Не съм толкова специална, Джой.

Той се взря в нея, тъмните му очи изгаряха нейните.

— Никога не искам да чувам такова нещо.

Тя извърна поглед объркана, а след това започна отново да говори — много по-бързо този път:

— Бих искала някой ден да се срещна с Филипа. Може би двамата бихте ми дошли на гости в Лос Анджелис. Имам малко ранчо край Олд оук роуд. Там си държа конете и кучетата.

— Обичаш животните, така ли?

— Винаги съм намирала животните за по-надеждни от хората.

— От време на време мисля да си взема куче. После осъзнавам, че няма начин да го държа заключено в апартамента по цял ден.

— Не — меко каза тя. — Това би било жестоко.

— А и Филипа въобще не обича животните.

— Така ли?

— Не… тя е градско момиче.

— Можеш да се опиташ да я убедиш в противното. Купи й малко кученце.

— И да й позволя да го оставя самичко по цял ден? Не съм съгласен.

— Пращай го при мене за ваканциите — пошегува се Лара. — Аз ще се погрижа за него.

— Хей — той погледна към часовника си. — Обещах да не закъсняваш. Утре имаш снимки.

— Всичко е наред — бързо каза тя — не искаше вечерта да свършва.

— Не — възрази той. — Няма да нося отговорността за торбичките под тези красиви очи.

Беше ли възможно той да не смята да предприеме нещо? Тя беше повече от заинтригувана.

Той щракна с пръсти за сметката, плати я в брой и й помогна да стане.

Излязоха от ресторанта и повървяха няколко минути, преди Джой да махне на такси и да даде на шофьора нейния адрес. Тя бе предпочела да дойде с колата и шофьора си, но Джой й каза, че идеята не е добра — ще тръгнат твърде много слухове. И тя се бе съгласила.