Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 53
Джаки Колинс
Лара Айвъри беше истинската и той отчаяно я искаше.
Джой Лоренцо никога досега не беше срещал истинската.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
Ники седна в самолета на „Америкън еърлайнс“ на път за Ню Йорк. Преди няколко дена беше казала на Ричард, че смята да посети Лара.
— Защо? — раздразнено бе попитал той.
— Защото е важно. Трябва да разбера каква е реакцията й на сценария.
— „Отмъщение“ не е проект, в който да бъде въвлечена Лара — каза го с глас, в който се четеше:
— Знам. Но тя го обмисля. Представи си само какъв обрат ще настъпи, ако я привлека!
— Не можеш да ходиш и да молиш за услуги.
— Решението ще е изцяло нейно.
— Тя няма да го направи, Ники.
— Не беше ли ти, дето каза, че едно от най-важните неща, които може да направи продуцентът, е да следва инстинктите си? Е, точно това и правя.
— Ако трябва, върви тогава.
— И ти ще се погрижиш за Съмър?
— С мене няма да има проблеми.
След това беше говорила със Съмър и й каза, че Ричард е обещал да се грижи за нея.
— Супер! — бе възкликнала Съмър. — Ричард е най-великият.
— Аз ще се върна след два дена. Приятно прекарване заедно.
— Така и така си прекарвам приятно — бе казала Съмър. — Лос Анджелис е страхотен. Бих искала да мога да остана тук завинаги.
— Така ли? — Ники беше доста изненадана. Точно успя да си представи лицето на Шелдън, ако му кажеше, че дъщеря му иска да живее за постоянно в Калифорния. Щеше да бъде бесен.
— Това ще го обсъдим, когато се върна — беше обещала тя.
Сега летеше, готова да уговори Лара да изпълни ролята на живота си.
Спа почти през целия полет, за да се опита да избегне разговора с немския бизнесмен, седнал до нея, чиито четива бяха „Пентхаус“, „Плейбой“ и „Уол стрийт джърнъл“. Не обърна внимание на „Джърнъл“, а разгледа постерите в средата на другите две списания двайсетина пъти, като грухтеше на себе си.
— Имаш нужда от чукане — измърмори Ники, когато се приземиха.
Мъжът се намръщи; под чудовищните гъсти вежди се мъдреха малки като стафиди очи.
— Моля?
— Казах, че на стюардесата трябва да се плати — за слушалките.
Намръщи се още повече. Американските жени са много странни.
Лара беше изпратила лимузина на летището. Ники влезе и седна отзад, за да се наслади на пътуването до Хамптънс.
Когато пристигна, минаваше седем и Лара се беше прибрала вкъщи след дневната работа.
— Каква къща! — възкликна Ники, докато обикаляше наоколо. — Толкова е очарователна.
— Обмислям едно предложение — обади се Лара.
— Да не възнамеряваш да се местиш?
— Не. Използвам я за убежище — някъде, където никой не може да ме намери.
— Точно така — ставаш още по-саможива!
— Не съм саможива.
— Ти го казваш.
По-късно вечеряха на задната тераса.
— Е? — попита Ники, неспособна да чака повече. — Какво е мнението ти за сценария?
— Истината ли? — Лара я дразнеше.
— Разбира се, че истината.
Лара се усмихна.
— Харесва ми!
Ники се изправи.
— Вярно ли?