Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 51
Джаки Колинс
Всеки ден Лара сякаш се отбиваше от пътя си, за да го поздрави с приятелско махване и усмивка. Никога не бяха разговаряли, но той знаеше, че тя усеща присъствието му. Естествено, щеше да й е трудно да не го усеща, след като той винаги стоеше като фон на сцената и я наблюдаваше.
Беше си поставил за цел да научи повече за нея. Трини беше права — тя не спеше с режисьора, в момента нямаше приятел. Живееше в къща под наем на брега с асистентката си и охрана и всички изглежда я обичаха.
Въпреки приятелското й държание на Джой му се струваше, че е самотна — точно като него. Неговият тип жена. За първи път в живота си беше твърде напрегнат, за да се захване с това.
Джой Лоренцо. Голям актьор. Не искаше да рискува и да се провали.
Маделин бе заплашила да пристигне тази вечер, така че най-спешният му проблем беше да измисли начин да я спре. Взе клетъчния телефон на един от екипа и й се обади.
— Няма да повярваш — каза пресипнало.
— Какво? — подозрително попита Маделин.
— Гърлото ме боли, дявол да го вземе. Толкова е зле, че едва мога да говоря. Единственото хубаво нещо е, че никога няма да стигнат до моята сцена — поне не днес. Трябва да се оправя до понеделник, така че смятам да прекарам уикенда в леглото и да пия горещ чай. И да страдам по тебе.
— Това все едно не съм го чула — бързо се обади Маделин. — Ще дойда да се грижа за тебе.
— Не, скъпа, не — възрази той. — Говоря сериозно. Трябва да си почина.
— Но, Джой — тя се мразеше, че звучи умолително. — Така очаквах да те видя.
— За Бога, Маделин — отсече той. — Не ме карай да се чувствам виновен за това, че съм се разболял. Голямата ми сцена е в понеделник — разбираш, нали?
— Да — неохотно отговори тя. — Предполагам, че си прав.
— Това не означава, че няма да ми липсваш — той отново включи на чар.
— Сигурен ли си?
Сега в играта влезе най-съблазнителният му глас:
— Хайде, любима, знаеш, че ще ми липсваш.
Погрижил се за това, се върна на снимачната площадка.
Лара беше прочела сценария на „Отмъщение“ три пъти и въпреки че вървеше трудно заради езика, откровеността и насилието, беше преценила, че е много силен — и с подходящ режисьор щеше да стане забележителен филм.
Прибра сценария в чантата си, излезе от фургона си и се отправи към снимачната площадка, като по пътя буквално скочи на Джой Лоренцо.
— Съжалявам! — каза той и отстъпи назад.
— Не, аз съжалявам, че губим толкова време, докато стигнем до нашата сцена — по някаква неизвестна причина усети сърцето си да тупти.
Още веднъж, сега отблизо и лично, се удиви на бляскавата й красота.
— Няма проблем — успя да прозвучи както обикновено. — Вече свиквам да седя на високо столче — това ме връща към младежките ми престъпни дни.
— О, така ли? — тя го каза с великолепна усмивка, като си мислеше, че той е направо невероятно красив, а също и забавен. — Толкова отдавна ли беше?
— Доста.
— Скромничиш за възрастта си — подразни го тя.
— На трийсет съм. А ти на колко си?
Не беше свикнала да й задават такива директни въпроси.
— Всъщност съм на трийсет и две — все пак му отговори. — Рекламният ми агент ме кара да казвам, че съм на двайсет и девет. Но след като всяко списание знае истината, аз продължавам да го убеждавам, че това е някак си безсмислено.