Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 54

— Той е всичко, което исках да бъде.

— Доволна съм да го чуя! — Пауза. — Сега наистина важният въпрос: ще го изиграеш ли?

— Е…

Ники се наведе през масата, въодушевлението й беше направо осезаемо.

— Да! — обяви Лара. — Ще го изиграя.

— Благодаря ти, Господи — трескаво каза Ники и стисна ръце пред себе си. — Обещавам да бъда добра до края на годината!

След като Ники най-после замина, Съмър реши да си прекара времето още по-добре. Обади се на Ричард в монтажната и го помоли да отложат вечерята — съобщи му, че трябвало да отиде на рождения ден на един приятел.

Ричард се съгласи лесно.

— Не се прибирай вкъщи твърде късно — каза той. — И, за Бога, не казвай на майка си, че не съм те завел на вечеря.

— Ще може ли да поканя неколцина приятели в неделя? — попита тя, решила да нанесе удара, докато той е така отзивчив.

— Хубаво — пак се съгласи той. — Аз ще работя през целия уикенд.

Сбогом, Ричард, весело си помисли тя. Колкото и много да го харесваше, предпочиташе пълната свобода.

Скочи от леглото и се опита да реши какво да прави днес. Само ако можеше да кара. Е, истината беше, че тя можеше да кара, но ако я хванеха зад волана на колата или на Ричард, или на Ники, щеше да се забърка в голяма каша заради това, че още нямаше шестнайсет години, а тя не мислеше, че някой от тях би бил щастлив да ходи в полицията да я освобождава. Такситата поглъщаха всичките й джобни, въпреки че получаваше пари и от Ричард, и от Ники, и от баща си. Беше написала на най-скъпото татенце френетично писмо, с което го информираше, че Ники й дава дребни центове, а в отговор той й изпрати петстотин долара без много въпроси за какво са й.

Вече беше решила, че най-доброто нещо ще е да остане в Лос Анджелис, най-скъпото татенце да й праща пари, а тя да се премести в своя собствена квартира. В края на краищата след няколко месеца щеше да стане на шестнайсет — и законно щеше да може да кара. Колко радикално би било това!

Разбира се, кисело си помисли тя, Шелдън не би одобрил оставането й в Калифорния — не обичаше тя да е толкова далече. Но ако поведеше битка, можеше винаги да го изнуди. Имаше материали за господин Голямата работа известния психиатър, които той не би искал никой да вижда — нито дори прекрасната му Рейчъл, която, макар и да беше готина, беше малко глупава.

О, да, ако искаше, можеше за секунди да разбие щастливия му дребен живот. И да разбие нервите на всички по време на процеса. Особено на Ники.

Хм… ако най-скъпото татенце не й помогнеше, може би щеше да постъпи точно така.

Обади се на Джед, който й предложи да я вземе и да я отведе на купон в някакъв клуб. Джед се бе оказал идеалната връзка, той сякаш познаваше всички — представяше я навсякъде като дъщерята на Ричард Бари, което привличаше към нея много внимание. Вече беше излизала с него няколко пъти и срещна всякакви хора — включително Тина, забележително на външен вид осемнайсетгодишно момиче, което, реши тя, щеше да бъде новата й най-добра приятелка. В училище винаги се водеше с по-големите момичета — петнайсетгодишните бяха твърде незрели, за да се занимава с тях.