Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 52

И двамата се засмяха.

— Сигурно не е лесно човек да е известен като тебе — той не можеше да спре да я гледа.

— Не е — в отговор тя срещна погледа му. — Въпреки че си има своите компенсации.

— Да — направи гримаса той. — Обзалагам се, че е така.

Между тях се втурна Джейн.

— И двамата ви викат на снимачната — официално обяви тя.

— Благодаря ти, Джейн — Лара мило я отпрати и се отправи към камерите. Джой изостана на една крачка зад нея.

— Чух, че си сгоден за адвокатка — обади се тя. — Тази професия трябва да е интересна.

— Да — отвърна той. — Когато се гледаше делото на О. Джей, аз направих убийствения си коментар. Тя трябваше да е била там вместо Марша Кларк — щеше да свърши по-добра работа.

— Отдавна ли си сгоден?

— От година — излъга той. — То е нещо като обещание без окончателно затваряне на последната врата, нали знаеш какво имам предвид?

Тя меко се засмя.

— Сигурна съм, че на годеницата ти би й било приятно да чуе това.

— Хей… — той се обади бързо, да не би тя да започне да мисли по-малко за него. — Нямах нищо лошо предвид. Просто е така — е, знаеш ли, за мене бракът е важен. Когато се оженя, ще е завинаги — и я загледа настоятелно. — Не се ли чувстваш и ти така?

— Моята плоча нещо зацикли — тя си помисли, че се беше чувствала точно така, когато се омъжи за Ричард. — Разведена съм.

— Не знаех.

— Хм… Предполагам, не четеш списание „Пийпъл“.

— И кой беше щастливецът?

— Ричард Бари, режисьорът — тя отговори точно когато пристигнаха на снимачната площадка.

— Колко време бяхте женени?

— Достатъчно дълго, за да разбера, че е грешка. Хубавото е, че сега сме приятели.

— Много добре.

— Време е за работа — решително каза тя. — А ако Кайл спре да се препъва в репликите си, може би ще стигнем до твоята сцена този следобед.

— Това би било изненада.

Дълго и сериозно се взряха един в друг. Той я изнервяше с начина, по който погледът му сякаш проникваше право през нея.

— Ъ… Радвам се, че най-сетне си поговорихме — обади се тя.

— Да — той все още я наблюдаваше отблизо.

— Годеницата ти ще идва ли за този уикенд? — попита тя. О, Боже, Лара, какъв глупав въпрос!

— Не. Работи над някакво дело. Защо?

— О — тя затърси причина. — Аз… ъ… мислех да ви поканя двамата на парти в дома ми утре вечер.

— Така ли?

Не можа да повярва, че думите излизаха от собствената й уста. Луда ли беше? Не беше планирала парти.

— Ще бъде забавно — продължи. — Ще дойдат Йоко и Рокси и по-голямата част от екипа.

Черните му очи продължаваха да я привличат.

— Добре ли ще е да дойда сам?

— Естествено — тя отговори, останала малко без дъх.

— Тогава ще съм там.

— Добре. О, и ако твоята годеница все пак пристигне, моля те, доведи и нея — оттегли се набързо и почти затича срещу Майлс, който чакаше нетърпеливо. „Ще правя парти — помисли си тя. — По-добре веднага да информирам Каси за ситуацията. Тя ще бъде очарована.“

Джой я гледаше как се отдалечава. Тя определено беше нещо различно. Убийствено красива, невероятно мила и приятелски настроена. Не приличаше на никоя жена, която някога беше познавал.