Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 55

Джед се опита да го направи с нея на втората нощ, откакто тя беше в града. Бе го отблъснала — вече беше взела решението си. Трябваше да го прави с кинозвезда. Обаче… Джед беше полезен и трябваше да си го задържи.

Клубният живот беше доста по-различен от този в Чикаго. Имаше всякакви изкушения — ганджа, кокаин, множество хапчета. Съмър не се възползваше от нищо освен от по някоя цигара.

У дома момчетата винаги се опитваха да я напият, но за тях тя беше твърде умна. Освен това баща й я наблюдаваше с нездрава ревност — винаги чакаше, докато тя се прибере вкъщи през нощта, проверяваше дали е пила или се е друсала; задаваше въпроси; въртеше я на шиш, за да разбере какво е правила с момчетата.

Беше много досадно.

Той беше много досаден.

Нямаше търпение най-сетне да се освободи.

Когато пристигна в къщата, Джед караше лимузина.

— Трябва по-късно да взема някого от летището — обясни той.

— Кога? — намръщи се тя.

— В един сутринта. Което ни дава много време — и той направи несръчен опит да я прегърне.

Освободи се от лепкавата му прегръдка със слаб кикот и трясна вратата на лъскавата дълга кола.

— По-добре седни отзад — той се влачеше след нея. — По този начин, ако се натъкна на някой от другите шофьори, ще си помислят, че съм още на работа.

— Добре — нахално каза тя. — Аз ще съм богатият ти клиент и ще ти давам заповеди.

— Както искаш, по дяволите — той се наведе към задната седалка в опит да я поопипа набързо.

Съмър се беше научила в ранна възраст, че всички от мъжки пол са лесни и че единственото, което тя трябва да направи, е да попримига с големите си като на бебе сини очи, да покаже малко крак — и те бяха нейни. В Чикаго момчетата въздишаха тежко подире й. В Холивуд не беше много по-различно. Въпреки че като се поогледа малко из клубовете, осъзна, че момичетата в Лос Анджелис са много по-хубави от онези у дома, в Чикаго — особено Тина, която беше толкова готина и изпипана с дългите си кестеняви къдрици, подканващите устни и проблясващите котешки очи. Съмър разбра, че от Тина може много да научи. И колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Да тръгваме, шофьоре — нареди тя. — Не желая да пристигна със закъснение.

— Дразниш ме, знаеш ли го? — Джед изглеждаше смутен.

Кога ли щеше да разбере, че няма никакъв шанс?

— Мартини? — предложи Ричард.

— Защо не? — отвърна Кимбърли Траубридж.

Кимбърли беше висока, привлекателна жена в края на двайсетте си години, с късо подстригана ягодово-руса коса и подчертан собствен стил на обличане. Беше временна асистентка на Ричард, наета на мястото на постоянната му асистентка, която бе напуснала, за да ражда.

Кимбърли беше не само привлекателна, но усещаше нуждите му и действаше изключително ефективно. Кимбърли очевидно го обожаваше, а той беше доволен тя да е наблизо.

Тази вечер, вече приключили с монтажа, я попита дали иска да хапнат заедно. Съвсем невинно предложение, защото откакто се бе оженил за Ники и практически спря да пие, той й беше верен. Вечерята изглеждаше неангажиращ начин да се реваншира на Кимбърли за целия й упорит труд.