Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 50

Джаки Колинс

Когато стигна до къщата, с изненада откри, че тя е незащитена. Никакви високи огради или големи железни врати. Просто автомобилна алея, водеща към обикновено изглеждащо — макар и твърде голямо — ранчо.

Звънна на звънеца и изчака. Пак късметът й — на вратата се появи Лий Рандолф.

— Да? — попита той. — Мога ли да ви помогна?

— Ъ… Нося нещо за Лара.

— Ще го взема.

— Не! Трябва да я видя лично.

Той я погледна весело и й каза да почака. После затвори вратата под носа й и след десет минути дойде полицията и я попита какво иска.

Онова копеле! Само ако Лара знаеше какво прави той. Той не я защитаваше, а я изолираше от истинските й приятели.

Каза на ченгетата, че е вярна приятелка на Лара Айвъри, но кучите синове не й повярваха и я принудиха да си тръгне с неизпълнена мисия.

След това започна да пише на Лара писма — по едно или две дневно — говореше несвързано за това, колко нечестен е Лий Рандолф, как те могат да станат приятелки.

И после започна да се връща в къщата на Лара — понякога виждаше икономката, асистентката на Лара или Лий. Всеки път, когато беше там, някой викаше полицията, докато най-сетне ченгетата й казаха, че ако пак се върне, ще я арестуват за преследване.

Преследване! За кого я мислеха — за Джон Хинкли? Тълпа глупаци. Тя беше приятелка на Лара, това е всичко. Нямаше намерение да й стори нещо лошо.

Но Алисън не искаше да има проблеми, така че спря да ходи до къщата и вместо това продължи да изпраща писма и да снима Лара винаги когато можеше.

След известно време започна да забелязва, че хората около Лара — така наречените й защитници — започват да инструктират звездата си да не поглежда към нея и да не я доближава на премиери и големи тържества.

Първо си помисли, че си въобразява. Но не, това в действителност се случваше. Лара вече не се усмихваше и не махаше с ръка. Интимните погледи свършиха. И Алисън започна да се вбесява. Наистина да се вбесява.

Трябваше да направи нещо, за да си върне доверието и вниманието на Лара.

Нещо, което никой нямаше да забрави.

ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА

Преди Джой да го осъзнае, дойде петък, а още не бяха стигнали до неговата сцена. Три дена висеше на високото столче в бара и гледаше как Кайл, господин Голямата звезда Карсън, проваля дубъл след дубъл, докато Лара седи там спокойна и прекрасна — без да се оплаче нито веднъж.

Кайл беше голям боклук — отказваше да го забележи, държеше се така, сякаш той не съществува, което ядосваше Джой — той не беше свикнал да го пренебрегват. Жените от екипа правеха точно обратното. Въпреки факта, че беше сгоден, получаваше повече покани, отколкото може да приеме. Истината беше, че би могъл да забие всяка от тях, включително Трини. Но не го правеше. Имаше време и място, но не сега и не тук. Освен това, откакто хвърли око на Лара, нямаше желание да постъпва така. Вместо да се концентрира да ги очарова всичките, разправяше истории за годеницата си адвокат и за това, колко е умна.

Те поглъщаха всичко. Жените обичат мъже, които не могат да имат.