Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 49

Алисън работеше сама. Нямаше нужда някой да я бави.

При всичките си пътешествия всъщност никога не беше виждала Лара Айвъри от плът и кръв. И когато за първи път я видя, това беше като внезапно откровение. Чиста невинна красота. Такова съвършено лице, че Алисън почти извика.

По рефлекс вдигна апарата над главата си и направи толкова снимки, колкото можа. После се прибра вкъщи и проми филма в лабораторията, която чичо Сирил беше устроил в една тъмна стая в задната част на къщата.

Когато окончателните образи оживяха, Алисън се вцепени от несравнимата свежест и изумителната красота на Лара. Това беше най-специалното лице, което някога беше снимала, и веднага й се прииска още.

След това не можа да се спре. Лара Айвъри се превърна в главната й мания.

Както гладен лъв преследва плячката си, Алисън се захвана да открие всичко, което можеше, за известната звезда. Промени работните си навици, за да присъства на всяко събитие, на което можеше да се появи Лара, и беше винаги най-отпред, изритвайки всеки, който й се изпречеше на пътя.

Скоро Лара започна да я разпознава, удостояваше я с усмивка, махваше й приятелски. Алисън видя в това знак. Започна да пише бележки, да вади снимки на идола си и да й ги предава — или поне да се опитва. Обикновено между тях се озоваваше някой нежелан гост или телохранител, който прекратяваше комуникацията. Това я разгневяваше, защото със сигурност двете можеха да станат приятелки — ако никой не се месеше.

Алисън никога не беше имала приятел — някой, с когото да разговаря и да споделя. Всичко, което имаше, беше майка й, която не правеше нищо друго, освен да хленчи и да се оплаква, докато лежеше в леглото и умираше, а крехкото й тяло се разлагаше от рака.

— Това ще те отучи да пушиш — гълчеше Алисън почти всеки ден — същото нещо беше казвала на чичо Сирил, когато и той умираше.

Алисън не пушеше. Вместо това ядеше шоколади — понякога по седем или осем на ден. От тях дебелееше, но не беше толкова глупава да пуши като двамата си най-близки роднини. Ето докъде ги беше отвело това.

Един ден Алисън реши да посети Лара. Беше открила адреса й на карта в книга за звездите, която държа две седмици до леглото си, преди една събота сутрин да стане рано и да се отправи с очукания си пикап на дългия път към Хидън вали роуд² — това според книгата за звездите се намираше някъде извън Сънсет.

Алисън беше въодушевена. Постъпката й беше смела, но в сърцето си знаеше, че Лара ще я посрещне с „добре дошла“. Взе със себе си албум, който сама беше направила — снимки на излизанията и обществените появи на Лара през последните три месеца. Имаше няколко чудесни снимки, но на единствената, която таблоидите бяха избрали да поместят, Лара и настоящият й приятел, мъж на име Лий Рандолф, направо се караха пред хората.

Алисън не харесваше този Лий Рандолф. Не беше достатъчно добър за нейната Лара, тя заслужаваше нещо повече. Въпреки че Алисън не можеше да разбере защо Лара има нужда от мъж. Мъжете са свине. Те пият и псуват, плюят и се бият. Всички са лъжци, бъбривци и развратници. И Алисън ги мразеше всичките.