Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 227

Лара седеше неспокойно в тъмнината и чакаше Каси да се върне. Спомни си как преди време, сгушила се на стола в някаква мотелска стая, по същия начин чакаше баща й да издъхне.

Джой й беше помогнал да надживее повечето от страховете си, беше разведрил живота й с топлотата и любовта си.

Въздъхна; може би не беше справедливо да го напусне, без да му даде възможност да й обясни.

Но какво щеше да стане, ако я бе докоснал? Ако я беше замаял с покоряващия си чар? Чар, който тя намираше за съвсем неустоим.

Не, за нея такава ситуация беше твърде опасна.

Спомни си лицето му, когато й обясняваше за измислената си годеница и историята за опита й за самоубийство. Колко искрен изглеждаше, колко истински и убедителен.

Що за глупости! И тя се влюби. Беше повярвала на всяка лъжлива дума. Как можа?

Имаше нужда да поговори с Каси — да сподели всичко. Ники щеше да й помогне да бъде силна; точно сега имаше нужда от цялата подкрепа, която би могла да получи.

Отвън вятърът се усилваше, недалече се чу гръмотевица. В прогнозата за времето тази сутрин синоптиците бяха съобщили, че ще се разрази септемврийска буря. Ел Ниньо беше затоплил водите около Малибу и това щяло да предизвика серия от бури и лошо време. Това сигурно беше първата от тях.

Защо действаше така прибързано? Едно обаждане до собственика и щеше да има електричество и пълен хладилник с продукти. Светлината и телефонът щяха да са добре дошли — особено сега.

Каси беше оставила куфара й в хола. Разрови го и намери вътре топъл скиорски пуловер, дебели чорапи и маратонки. Облече всичко това и се почувства по-добре — и определено се постопли.

След това чу шум, който я накара да замръзне.

— Лара? — женски глас, силен и ясен. — Лара? Там ли си? Чакаш ли ме, Лара, скъпа? — Дълга зловеща пауза. — В случай че се чудиш, аз съм добрата ти приятелка Алисън Сиуел. Готова ли си пак да се срещнем? Защото съм аз.

ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ШЕСТА

В пикапа спореха разпалено. Дъждът плющеше, а Айдън караше много бързо.

— Правиш грешка — почеса се Айдън по брадичката. — Защо трябва да ядосваме Мик? Той ти каза, че не знае нищо за Съмър.

— Как мога да бъда сигурна? — стиснатите челюсти на Ники издаваха, че няма намерение да се отказва от решението си. — Той е някакъв болен педофил.

— Хей… работи с него през последните два месеца — заяде се Айдън. — Ако той си е падал по Съмър, как си могла да не го заподозреш досега?

— Трябва да съм сигурна — нацупи се тя.

Айдън сви рамене и измърмори:

— Добре, добре. Как можах да рискувам с тебе? С дрогите беше много по-лесно.

— Никой не те е молил да оставаш — жегна го тя. — Ти беше този, който настояваше за тази връзка.

— О, аз ли, ха-ха? — цинично се изсмя той. — Не съм забелязал да бягаш от апартамента ми, преди да затоплим чаршафите.

Тя изведнъж зарови глава между дланите си.

— Извинявай, Айдън — каза го смирено, беше твърде разстроена, за да се карат. — Не преставам да се измъчвам заради Съмър. Тя е само дете и аз се чувствам виновна за случилото се. Никога не бях при нея, когато тя имаше нужда от мене. Чак сега осъзнавам каква съм била.