Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 226

— Не си го извършила ти, мамо — пот и кръв се стичаха по лицето му. — Помни, не си го извършила ти — аз бях. Защитавах те. Нали?

— Да, синко — гласът й трепереше. — Не съм го направила аз. Ти го направи.

— Вземи парите — той бръкна в сакото си и й подаде пачката. — Някой трябва да се обади в полицията. Не съм избягал. Ще им обясня, че беше при самозащита.

Самозащита… разбира се. Получи осем години за непредумишлено убийство — и излезе след шест за добро поведение. Ето защо Маделин не си получи парите.

Майка му никога не дойде да го посети в затвора. Когато излезе оттам, научи, че е заминала за Пуерто Рико с някакъв безделник певец и не е оставила никакъв адрес.

Той се качи в самолета и се върна в Ню Йорк.

Беше пропилял шест години от живота си заради престъпление, което не беше извършил. Шест изгубени години на жестоки мъчения, които си припомняше в кошмарите си.

След това в живота му влезе Лара и всичко се промени. Имаше шанс да бъде истински щастлив. Шанс, който Ричард Бари му бе отнел и бе разклатил почвата под краката му.

Майната му на Ричард Бари и на всичко, което представляваше. Майната му на ревнивия шибаняк, който разби бъдещето му.

Решен да намери Лара, вдигна телефона и се обади на кучия му син.

— Какво искаш? — попита Ричард студен като тридневен труп.

— Къде е тя? — на свой ред попита той.

— Говориш за Лара? — присмя се Ричард.

— Къде, по дяволите, е тя?

— Знаеш ли, Джой, щеше да ми е приятно да ти кажа, че е с мене — Ричард продължаваше да му се подиграва. — Но за съжаление нямам представа къде е.

— Ти я прогони.

— Моля?

— Аз я направих щастлива. Заедно се чувствахме така, както тя никога не се е чувствала с тебе. Не можа да го понесеш, нали?

— Спести ми подобни сантименталности — каза Ричард. — Знам добре какво е необходимо на Лара. И винаги съм го знаел. А когато тя се върне, ще избере мене, а не такъв неудачник като тебе.

Джой затвори телефона — беше чул достатъчно. Важното беше да се добере до Лара, преди Ричард окончателно да я настрои срещу него.

Къде би могла да отиде? Това го измъчваше.

Каси. Да, Каси трябва да знае.

Нервно запрелиства телефонния бележник на Лара, докато намери домашния й телефон.

Отговори му някаква жена.

— Каси? — попита той.

— Не, аз съм сестра й, Маги. Кой я търси?

— Джой Лоренцо, ъ-ъ… годеникът на Лара. Каси там ли е?

— Няма да се прибира вкъщи тази вечер. Ще прекара нощта с Лара. Не ви ли казаха?

— А, да… бях забравил. Лара ми беше оставила бележка, но сигурно съм я забутал някъде. Къде щяха да ходят?

— В къщата на брега.

— Имате предвид къщата на Ники?

— Не. Тази, която Лара нае миналата година.

— Добре. Надявам се, че по-късно ще ги видя. Какъв беше адресът?

— Чакайте да погледна… Тръгвате по първата отбивка след Пойнт дюм роуд и това е голямата къща накрая.

— Там има ли телефон?

— Не, но ако Каси се обади, ще й предам, че сте тръгнали натам.

— Не го правете, Маги. Бих искал да е изненада.

След минути вече беше в мерцедеса на път за къщата.