Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 228

— Хей — той я погали и й стисна ръцете. — Всичко ще се уреди. Ще видиш.

Мик имаше голяма, модерна къща на върха на каньона Бенедикт. Айдън обърна пикапа и паркира пред входната врата.

Сега вече Ники обвиняваше себе си, че бе тръгнала да търси Съмър. Излезе от пикапа и натисна звънеца — нервно, с всички пръсти. Айдън стоеше зад нея и пушеше под дъжда. Тя звънна три пъти, преди да чуе някакъв отговор.

Когато гласът на Мик се разнесе от един прозорец над тях, те и двамата вече бяха мокри.

— Кой е? — провикна се Мик.

— Ники и Айдън. Може ли да влезем?

— Какво правите тук?

— Може ли да влезем? — настоятелно повтори тя.

— Почакайте. След малко слизам.

Чакаха пет минути, преди той да се появи на входната врата. Достатъчно време, за да скрие Съмър — помисли си Ники.

— Защо сте тук? — той стоеше на вратата разрошен, облечен само с хавлия на жълти и черни райета и нищо под нея.

Ники го изблъска навътре.

— Къде е тя?

— Исусе Христе — изпъшка Мик. Косата му стърчеше във всички посоки. — Не чуваш ли? Казах ти по телефона — нищо общо не съм имал с побърканата ти дъщеря.

— Не ти вярвам.

— На кого му пука дали ми вярваш или не? — Той се обърна към Айдън: — Тази е луда.

— Зная — съгласи се Айдън. Издълженото му слабо лице беше безизразно.

— Ти не ме разбра, Мик — гласът на Ники звучеше равно и спокойно. — Само искам да я видя и да се убедя, че е в безопасност.

— Мик? — от стълбите се разнесе момичешки глас. — Мик, какво става? — и надолу слезе екзотична азиатка, облечена в къс копринен халат.

Мик направи гримаса.

— Запознайте се с Тин Лий — каза той. — Държим Съмър като пленница под леглото. Защо не влезете… да хвърлите един поглед?

Айдън хвана Ники за ръката и я издърпа навън.

— Доволна ли си? — и я блъсна в пикапа.

— Аз… имах предчувствие.

— Давайте, претърсете шибаната къща — крещеше след тях Мик. — Направил съм една тъпа грешка в живота си и вечно ще трябва да плащам за нея.

— Съжалявам — обади се Ники.

— И така и трябва — изрева Мик и тръшна входната врата след себе си.

Измръзнала, мокра и трепереща, шокирана от това, че баща й е в Лос Анджелис, Съмър реши да се върне при Тина, тъй като нямаше къде другаде да отиде. Единственият проблем беше, че нямаше пари, въпреки че ако намереше такси, можеше да плати на шофьора, когато стигнат до дома на Тина, стига Тина да си е у тях. Сега всичко, което трябваше да направи, беше да намери такси, което всъщност щеше да е цяло чудо в този дъжд.

Спусна се по улицата, късата й рокля се беше прилепила към тялото й като втора кожа, дългата й руса коса бе залепнала за главата й, а дъждовните капки се стичаха от върха на носа й.

Колите и камионите спираха рязко — хубавото момиче на улицата само след полунощ беше примамливо — макар и да приличаше на пребито коте.

Продължи, докато стигна до „Спотсман лодж“, после влезе вътре и попита дали може да се обади и да си поръча такси.

Беше уморена, гладна и отчаяна. Понякога животът не изглеждаше чак толкова хубав.

— Някой обажда ли се? — попита Ники, когато нахълта вкъщи, изтръсквайки дъжда от косата си.