Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 229

— Два пъти — отговори Шелдън. — Полицията иска някаква снимка на Съмър. А се обади и един на име Джед.

— Какво иска?

— Искаше да говори с тебе.

— Попита ли го дали знае нещо за Съмър?

— Не — каза Шелдън. — Ако не се беше измъкнала с татуираното си приятелче, може би щеше да бъде така добър да даде повече информация.

— Не се заяждай с Айдън. Той е много по-добър от тебе.

— Правиш много радикални изводи.

— Ами? — тя се вторачи в него. Как се осмеляваше да й говори така, сякаш още са женени. — О, между другото, Шелдън, как е съпругата ти тийнейджърка? Ти на колко стана? Петдесет или нещо такова? Сигурно в обществото правите впечатление на чудесна двойка.

— В момента не ми е до дребнави кавги — студено каза Шелдън. — Само искам да открия дъщеря си и да я върна обратно в Чикаго.

— Мислех си — започна Ники, — че Съмър очевидно не е щастлива при тебе — може би трябва да остане тук, при мене?

— Не — отсече Шелдън. — Тя идва с мене.

— Не ми казвай „не“ — разгорещи се Ники. — Когато я намерим, ще попитаме Съмър какво иска да прави — точно както правеше ти, когато тя беше още малко момиченце.

Айдън я извика настрани.

— Искам да си тръгвам — прошепна той.

— Какво ти става?

— Не мога да търпя тези глупости… не е добре за кармата ми.

— Това ли е всичко, което те притеснява?

Изгарящите му очи проблеснаха неспокойно.

— Трябва да изчезвам, Ник. Моля те, разбери.

— Какво означава това?

— Че ще ти се обадя по-късно.

— Благодаря ти — възмути се тя. — Ще си тръгнеш, когато най-много се нуждая от тебе.

— Ако мислех, че мога да помогна, щях да остана. Но тези простотии между тебе и бившия ти съпруг ме потискат, карат ме да си спомням много неприятни неща.

Тя се опита за миг да задържи погледа си върху Айдън. Той беше прав — в момента с нищо не можеше да помогне.

— Добре — съгласи се тя. — Ще ти се обадя, ако има нещо ново.

След като Айдън си тръгна, влезе в спалнята и набра номера на Джед. Обясни му коя е и че Съмър е изчезнала.

— Съжалявам да го чуя, госпожо Б. — каза той.

— Кои бяха приятелите на Съмър, докато беше тук?

— Когато се сближихме, й представих много хора.

— Сещаш ли се за някой от тях?

— Имаше едно момиче, с което се сдушиха… Тина.

— Имаш ли й телефонния номер?

— Сигурно го имам някъде.

— Много е важно, Джед.

— Помолете я да ми се обади, когато я откриете — каза Джед. — Не й бях точно гадже, но тя ме представи на господин Бари и каза, че ще говори с него да ме включи в някой от филмите си. Аз съм актьор, знаете.

Изненада, изненада.

— Сега не е време да обсъждаме това, Джед — нетърпеливо го прекъсна тя. — Само ми дай номера на Тина.

Той й го даде и Ники веднага позвъни.

— Ха! Знаех, че ще се обадиш — записука Тина, преди Ники да успее да обели и дума. — Докарай обратно тук сладкото си градско задниче, Съмър. Имам големи новини за Норман. Размърдай се, момиче.

Ники не искаше да слуша повече и бързо затвори, без да каже нищо. След това отново набра Джед.

— Извини ме, че те притеснявам отново, но можеш ли да ми дадеш адреса на Тина?

— Някъде го имам записан, мисля, че живееше в една от високите сгради на „Сънсет“. О, госпожо Б., ще ми позволите ли да разговарям със съпруга ви? Дали ще се съгласи да ме прослуша?