Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 225

— Ще ти кажа какво ще направя. Ще се срещна с онези момчета, на които дължиш пари. Ще се споразумея с тях. Става ли?

— Не става — отсече Дани. — Имаме нужда от пари в брой. Веднага.

— Я млъквай — каза Джой. — Не се меси, докато не оправя тази бъркотия.

— Има само един начин да я оправиш. И той е да ми дадеш парите на ръка.

— Да, Джой — страхливо се намеси Аделайд. — Дай парите на Дани и можеш да си вървиш.

Какво си въобразяваха те — че той е банка? Дай парите и майната ти. Какво й ставаше?

— Носиш парите, нали? — попита Аделайд.

— Една част — предпазливо отговори той.

— Надявам се да не си ги оставил в хотела — добави Дани.

— Не съм на хотел.

— Тогава нали ще ни ги дадеш?

— Може би.

— Дай ги бързо, момчето ми.

— Направи го — насърчи го Аделайд.

— Ще дам парите само на хората, на които ги дължиш.

— Тъп педал! — избухна Дани. И преди Джой да се опомни, Дани беше извадил пистолет и вече се целеше в него. — Остави пачката на масата, синко, и изчезвай.

Аделайд не каза нищо. Само гледаше.

— Що за заговор е това? — попита Джой.

— Съжалявам — промърмори Аделайд.

Съжалението й не можеше да го спре. Той се ядоса. Не беше дошъл в Сейнт Луис, за да се чуди какво да прави с някакви си долни отрепки. А кучият му син беше насочил пистолет срещу му. В никакъв случай този чук нямаше да се измъкне безнаказано. Освен това Дани не беше такъв куражлия, за да използва оръжието — Джой бе успял да види страха в очите му.

Ритна го, както беше гледал да го правят по филмите. Дани падна, а пистолетът изхвърча от ръката му.

— Смотан глупак — изрева Дани и запълзя по пода към оръжието си.

— Аз съм смотаняк, а? — изсмя се Джой и ритна пистолета. — Искаш ли да ти покажа колко съм смотан?

— Спрете — изрева Аделайд. — Моля ви, спрете.

Дани се изправи и го удари с юмрук. Джой му отвърна със същото, като успя да го цапардоса по брадичката.

— Шибаняк! — изквича Дани. — Нямаш представа какво правиш.

— На кого му пука? — Джой се бореше с него. — Искам да изчезнеш от живота на майка ми.

— Ти я наричаш своя майка? — подигра му се Дани. — А аз я наричам тъпа курва.

Сега се търкаляха по пода и си разменяха удари. После Дани притисна Джой към пода, сграбчи някаква подпора за книги от близката полица и удари Джой отстрани по главата с такава сила, че за момент той загуби съзнание. Отдалече чу изстрел и си помисли, че с него е свършено.

Опита се да отвори очи. Дани се бе свлякъл на пода — кръвта бликаше от дупката във врата му. Аделайд стоеше до него с пистолет в ръка и цялата трепереше.

— О, по дяволите, мамо — изпъшка Джой и допълзя до нея. — Какво ще правим сега? По дяволите! — издърпа пистолета от ръката й и я накара да седне. След това изтича до кухнята за бутилка бренди и я накара да изпие няколко глътки.

Съседите започнаха да тропат по вратата. Някакъв груб мъжки глас се обади:

— Всичко наред ли е там? Какво става? Ще повикам полиция.

Без да се замисли, той грабна покривката от кухненската маса и се зае да бърше пистолета. След това остави по него собствените си отпечатъци.