Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 200
Джаки Колинс
Бяха женени почти четири години, а тя все още беше девствена, защото Морган я караше да го обслужва с уста. Един път, когато беше много пиян, й бе признал защо:
— Мама ми казваше, че ако мъжът си го слага в онова на жената, ще загуби волята си — и се изкиска засрамено. — Ще се превърне в жребеца, дето обслужва кобилата. А съм влязъл в тебе, а си ме впримчила за цял живот.
Тя не бе спорила с него.
След като сестрата я осведоми за Морган, се появи лекарят. Млад, може би все още студент и с ужасно сериозно изражение.
— Имате леко сътресение — беше се вторачил в изследванията й. — Нищо сериозно. Всъщност може да си вървите у дома.
— Аз нямам дом — гласът й беше удебелен. — Моят дом беше онзи фургон. Сега вече го няма.
— Страхувам се, че е така. Имали сте късмет, че сте оцелели. Ако не бяхте заспали на задната седалка…
Главата ми щеше да полети заедно с тази на Морган — помисли си тя. Черен хумор. Е, какво пък — беше й позволено.
— Имате ли някакви роднини? — попита докторът.
— Не — тя отговори едва чуто. — Никакви.
— Никакви — повтори той и се прокашля.
— Точно така.
Той се вгледа в трогателните й зелени очи и преди дори да го осъзнае, вече й бе предложил да използва канапето в малката му квартира за няколко дена, докато реши какво да прави.
— Няма да спя с тебе — заяви тя.
— Никога не съм си го и помислял — излъга той.
И така тя се нанесе у тях с единствените си дрехи — тези, които бяха на гърба й — и с чантичката си, в която се намираха всичките й спестявания — петстотин долара — и телефонният номер на Елиът Голдънсън, продуцента, който според Морган щеше да й даде роля във филм. Не беше съвсем убедена в това твърдение на Морган — той дори не познаваше Голдънсън, — но така или иначе му се обади, някакъв секретар й даде адрес в Холивуд и й каза да отиде веднага, защото господин Голдънсън прави прослушване.
Прие го като знамение и се втурна с всички сили към дадения й адрес.
Още щом влезе в чакалнята, разбра, че не е попаднала където трябва. Огромна тълпа блондинки се бяха наместили където заварят и си крещяха една на друга. Имаха едно общо нещо — огромните бюстове.
Млад мъж с яркочервена коса, вързана на опашка, седеше зад огромно бюро, отрупано със снимки.
Тя се приближи.
— Аз съм Лара Ан Крийдо — каза. — Обадих ви се и вие ми казахте да дойда. Да не би да съм сбъркала мястото?
Той я изгледа.
— Котенце, по-голяма грешка не може и да направиш.
— Значи мястото не е това? — обърка се тя.
— Той не търси такива като тебе — отговори онзи и сви устни. — Защо си тук?
— Защото ми казахте, че господин Голдънсън прави прослушване.
— Така е. Но кой глупак ти е дал този телефон?
— Съпругът ми.
— Аха — кимна разбиращо той. — Редовен номер.
— Мога ли да попитам нещо? — и тя се наведе към него през бюрото.
— Давай.
— Щом не ставам за тази роля, да не би да има и някоя друга?
Той снижи глас:
— Котенце, не си попаднала където трябва. Господин Голдънсън прави порно филми. Не мисля, че търсиш точно това.
Тя отстъпи назад.
— Боже! — сепна се. — Но… мъжът ми… той ми даде този телефон. Каза, че съм идеалната за случая.