Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 198

— Накъде си тръгнала? — той се подаде от прозореца на колата.

Каси подскочи гузно.

— Моля? — и се намести зад волана на своя сааб.

Той излезе от мерцедеса и се приближи към нея.

— Ако си тръгнала към студиото, попитай Лара дали иска да я взема или ще си дойде преди партито.

— Добре, Джой — Каси се чудеше какво ли беше сторил, за да накара Лара да побеснее толкова, че да иска да замине без него.

— А, и й кажи да си включи мобифона, защото не мога да се свържа.

— Ще й кажа.

— Доскоро — и Джой се обърна и тръгна към къщата.

Едва ли — помисли си Каси и отпраши към студиото с чантите на Лара, скрити на сигурно място в багажника.

Ресторантът на Сънсет плаза драйв бръмчеше като кошер, когато Съмър и Тина влязоха демонстративно — и, естествено, не останаха незабелязани. Две прекрасни, сексапилни, млади момичета винаги карат мъжете да извръщат поглед. Масите на открито бяха препълнени с богати млади италианци, французи и иранци. Беше като празненство на свалките — всеки преценяваше с поглед всеки друг.

— Град на евробоклука! — възкликна Тина и бързо зае свободна маса. — Нервясвам и не искам да се запознавам с нито един от тези. Всичките са гнусни.

— И откога така? — попита Съмър.

— Огледай се добре — всичките карат едни и същи скъпи спортни коли, които татенцата са им купили; всичките имат прекалено много мангизи за харчене; и всичките чакат само някой да им го лапне.

— Какво? — нервно се изкиска Съмър.

— Не, благодаря — продължи Тина и сбърчи нос. — Ако аз ще правя минети, по-добре това да е подплатено с голяма пачка.

Съмър се надяваше да е толкова цинична, когато стане на годините на Тина.

— Мислиш ли, че е лошо да ти плащат за секс? — невинно попита тя.

— Лошо ли?! — изпищя Тина и това накара няколко глави да се извърнат. — По дяволите, не! Защо да го правиш безплатно, след като можеш да изкарваш добри пари? Бих се почувствала лошо, ако изчукам някой тип и той не ми плати. Това ще означава, че ме е прецакал.

— Ясно — поколеба се Съмър; питаше се дали баща й вече е открил липсата й и ако да… какво щеше да предприеме. — Кога, в края на краищата, ще видя Норман? — с нетърпение искаше да смени темата.

— Не трябва да се натрапваме — Тина го каза така, сякаш доста бе мислила по въпроса. — Трябва да съставим план. Мислех си, че мога аз да му се обадя и да му определя среща. Свих телефона му от Дарлийн — и се изсмя маниакално-триумфално. — Само ако разбере, ще хвърли топа!

— Сигурно — съгласи се Съмър.

— Бих могла и аз да правя това, което прави тя — размечта се Тина, кимайки сама на себе си.

— Като например?

— Ами да уреждам разни девойки — лековато обясни Тина. — Да ги пращам на срещи и да прибирам за това голяма комисионна.

— И защо не го направиш?

— О, не знам… голяма играчка е. На кого са му притрябвали бумаги? Е, не и на мене.

Съмър отметна назад дългата си руса коса.

— Да кажем, че излизаш само с мъже, които ти плащат — намръщи се тя. — Как ще завържеш една нормална връзка?