Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 199

— Ха! — възкликна Тина. — Я се огледай хубаво из тоя град. Много жени са започнали така, а я сега ги виж всичките женички на разните там баровци, наперени адвокати, кинаджии и други подобни боклуци.

— Искаш да кажеш, че някои мъже нямат нищо против да си плащат?

— Че какво им пука? Стига да получат това, което искат. И доколкото разбирам, щом се оженят, вече не го искат. Тогава значи правилно си си изиграла козовете.

— Аз пък вярвам в любовта.

— Заеби я любовта! — възкликна Тина и цинично се изсмя. — Любов няма.

Съмър не беше съгласна. Бе убедена, че има любов, и бе решена на всяка цена да накара Норман Бъртън да се влюби в нея.

Някакъв млад иранец със синьо-черна коса и самодоволна усмивка се навърташе около тях като разгонен котарак.

— Момичета, искате ли да ударите по клубовете тази нощ? — предложи той и уж случайно показа част от блестящия си златен „Ролекс“.

— С тебе? — гласът на Тина беше изпълнен с премерено пренебрежение.

— С мене и с моя приятел — и той посочи към по-ниското си копие — другият също кръжеше наоколо.

— Ще си платиш ли, скъпи? — поинтересува се Тина, която едва се сдържаше да не се разсмее. Той бързо-бързо се изниза. Тя изцвили. — Знам аз как да ги разкарам — триумфално каза тя. — Никой мъж не обича да си мисли, че трябва да плаща. Истинските умници са актьорите и големите бизнесмени. Те знаят, че това е единственият начин.

— Наистина ли?

— Да, наистина. И не го забравяй. Ако ще те уча на нещо… по-добре ще е да започнеш да ме слушаш.

— О, и още как — промълви Съмър. — Наистина искам да се науча.

Каквото и да е, беше добре дошло — стига да не трябваше да се връща у дома, при татенцето. И ако Тина беше решила да й бъде учителка, тя щеше да стане най-добрата ученичка на света.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА

Лара бе избрала пътя си и нямаше да се отклони от него. Всички я мислеха за страшно сладка и добричка, но когато си наумеше нещо, никой не можеше да я разубеди. През повече от половината от живота си беше служила за изтривалка на другите, изпълнена с угризения за смъртта на семейството си; използвана от леля Люси като слугиня; и робиня на Морган Крийдо. Докато накрая събра цялата си сила, откри призванието си и започна да го преследва с неистова страст. И ето, днес всичко сякаш се разби на пух и прах. Първо — разобличаващите снимки, изпълнили онзи долнопробен таблоид. А после — Джой.

Обаче никой не можеше да й отнеме успеха. Беше си нейно постижение — въпреки ужасните несполуки. И никой никога вече нямаше да я използва.

— Съпругът ви е мъртъв — каза сестрата с някаква смесица от неискрено съчувствие и изражение, в което се четеше: Защо все аз трябва да съобщавам на хората лошите вести, след като това е задължение на доктора?

Лара Ан кимна. Лошото не беше ново за нея, а след четирите години, прекарани с Морган, не изпитваше към него нищо друго освен омраза. Той не беше онзи рицар, за когото бе мечтала — с бляскави доспехи, дошъл да я избави от теглилата й при леля Люси. А се оказа дървен, тираничен мъжкар, бездарник, който дори не я беше целунал.