Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 202

И все пак — помисли си тъжно. — Какво ще правя без силните му ръце, които вече никога няма да ме прегръщат и да ме закрилят? Без тръпнещите му устни, които ми дариха невероятно удоволствие?

Дали той наистина беше изтъкан от лъжи? Преди дори не бе й хрумвало. Не бе имало значение. Но сега — уви! — имаше — и то огромно значение.

Може би трябва да чуеш и него — подсказа й един вътрешен глас.

И защо? За да се измъкне пак с лъжи, точно като Ричард?

Не. Беше достатъчно помъдряла, за да тръгне пак в тази посока.

Щяха да заминат незабавно, щом се появи Каси. Беше завършила последната си сцена, обеща на всички, че ще дойде на партито, и успя да избегне Ники — в момента нямаше никакво желание да си има работа с нея.

— Дойдох с моята кола — каза Каси с поруменели страни. — Реших, че ако се обадя за лимузина, лесно могат да ни проследят.

— Много правилно си решила, Кас — Лара пъхна златистата си коса под бейзболна шапка на „Лейкърс“ и скри очите си зад черни очила.

Каси искаше да попита какво става, но не го направи, защото изключително добре познаваше шефката си и знаеше, че тя сама ще й обясни ситуацията, когато реши — но нито миг по-рано.

— Какво каза на семейство Креншоу? — попита Лара, докато се наместваше на седалката и закопчаваше колана си.

— Нищо — и Каси запали колата. — Реших, че ако искаш да ги уведомиш, ще им се обадиш по-късно.

Лара кимна. Ако не друго, поне на Каси винаги можеше да се разчита.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ШЕСТА

Джой старателно се облече в черна копринена риза, черни панталони и класически блейзър — всичко на Армани. Лара го харесваше в черно, а освен това така изпъкваше и самият той. Небрежно и същевременно интригуващо.

Втренчи се в отражението си в огледалото и си припомни с какво се бе занимавал преди година. Хич не му беше приятно — спомените му носеха само безсънни нощи и студена пот. Слава Богу, всичко вече беше зад гърба му. Някой ден щеше да каже на Лара. Всъщност когато се оженеха, щеше да й разкаже абсолютно всичко — най-сетне щеше да си излее душата пред единствения човек, на когото можеше да се довери.

Тя не се бе обадила, което означаваше, че очаква той да отиде да я вземе от студиото. Каси очевидно бе забравила да й спомене, че той се опитва да й се обади по мобифона, защото проклетото нещо още не работеше.

Тя определено му липсваше — това беше доста абсурдно, като се има предвид, че не бяха заедно просто един ден.

Тази сутрин той я бе притиснал силно към себе си и я бе галил, докато я докара до екстаз.

— По-късно ще довърша — пошегува се той.

— Откога стана работа? — засмя се тя зачервена и останала без дъх.

— Ще трябва да поизчакаш — и я целуна по меките, канещи устни, — но ми имай доверие — чакането ти ще си заслужава.

Тя се усмихна.

— Ох, знам го това.

После той се излегна на леглото с ръце под главата и я загледа как се облича.

Беше толкова божествено красива. Как така се беше преобърнал животът му и го бе споходило щастието?

Лара Айвъри. Неговата Лара.

След като взе ключовете за колата, се отправи към студиото — беше щастлив.