Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 153

— Ти не се ли чувстваш неудобно?

— А ти? — върна й той въпроса.

— Моля?

— Все пак става дума за дъщеря ти — думите му се изплъзнаха, преди да успее да се спре.

За момент и двамата замръзнаха. По лицето на Ники изби червенина. Тя отново седна рязко.

— Какво? — промълви безпомощно — не вярваше той да говори истината.

— Ужас! Не трябваше да ти казвам — измърмори той и отпи още една глътка. — Мик си нямаше и представа, че е твоето дете. Той ми каза, че се е домъкнала като сезонна групарка — знаеш ги тия прелетни птички, дето пърхат из града. Когато я видя у вас, изстина.

— О, Боже — Ники изведнъж усети да й се завива свят.

— След вечерята тя дойде в апартамента ми. Разправяше някакви такива, че ако не я чукам, ще каже на баща си да ме арестуват, защото е непълнолетна и т.н. Лошо ми се пише, Ники. Опитвам се да връзвам двата края, но не е лесно. Така че направи добро на всички и я предупреди.

— А ти… спа ли с нея? — попита Ники с пресъхнала уста — предчувстваше какъв ще е отговорът му.

— Кой, аз ли? — възмути се той. — Няма начин. Тя е гадно хлапе, дето не си знае категорията. По-добре направи нещо за нея.

Изведнъж Ники си пожела Шелдън да е тук и заедно да разрешат този огромен проблем.

— Едно не мога да разбера — несигурно каза тя. — Защо ми разказа това?

— Въобще не съм искал да го правя. Между другото, ако тръгна да чукам някого от семейството, това ще си ти.

— Отвратителен си! — избухна тя.

— Не… честно — и той се приближи към нея. — Ами ти?

Сърцето й биеше лудо. Стрес, стрес, стрес. Беше още твърде млада, за да се чувства така. Какво трябва да направи?

Отново се изправи, решена изцяло да поеме нещата в свои ръце.

— Смятай, че съм се погрижила, Айдън — каза го студено. — И ще съм ти много благодарна, ако не разказваш това на никой друг. Дори и на Мик. С всичко ще се справя сама.

— Е, добре — Айдън пресуши чашата си.

Тя изхвърча от салона и нервно изчака пиколото да докара колата й.

Към кого да се обърне за помощ? Към Шелдън или към Ричард? Или беше по-добре да ги остави и да се мобилизира сама да реши проблема.

Да, реши тя, сама ще се оправя.

Лара спеше, въртеше се неспокойно, сънуваше морски вълни да я обгръщат, да нахлуват в къщата й, да отнасят всичко. Извика в съня си и рязко се пробуди, покрита с тънка мрежица от пот.

За момент остана да лежи неподвижно, обгърната от мрак. Дишаше тежко… твърде тежко. И също така внезапно осъзна, че не е сама. Сгушен на стола до нея, седеше Джой. Тя се изправи, сподави гнева в гърдите си и просто възкликна:

— Господи! Изплаши ме!

— Може би трябва да си заключваш вратата — обади се той.

— Може би ти не трябва да се промъкваш така — каза тя на свой ред и се опита да различи какво показва часовникът на близката масичка.

— Два часа сутринта — любезно съобщи той.

За момент тя се уплаши. Може би наистина Ричард и Ники имаха основания да се тревожат кой е Джой. Какво знаеше самата тя за него? Нищо. Няколко седмици правиха невероятен секс, но тази вечер видя пред телевизора един непознат, който я пренебрегваше… А сега непознатият се е вмъкнал в спалнята й и я изнервя.