Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 155

Това окончателно побърка Кристъл, която си въобразяваше, че някоя нощ ще го извадя и ще пръсна някоя от двете й скъпи силиконови цици. Така ужасно ми лазеше по нервите, че аз започнах да го вадя и да се прицелвам в нея само за да я подлудявам.

Честна дума, когато си друсан, започваш да правиш какво ли не.

В крайна сметка Кристъл ме напусна. Кучка! Когато опре до оная работа, всички са такива.

Така си и останах — един нещастен наркоман с празни джобове — и ти казвам, брат, адски ми трябваха пари, защото не можех и ден да устискам без фармацевтична подкрепа.

Тогава се сетих за Хадли. Беше ми длъжница, защото беше курва, която навремето ме бе минала.

Хадли си живееше в голяма къща на върха на Анджело драйв, която й беше купило гаджето гангстер, а той се мотаеше из Ню Йорк с напудрената си сицилианка.

Една вечер наминах да я видя с най-чисти намерения. Исках само да ми даде назаем една-две хилядарки, докато успея да събера малко пари.

Вкъщи Хадли беше сама. Гаджето не й даваше да държи прислуга, защото не искаше никой да знае кога е в града.

Самата тя ми отвори и ме зяпна, сякаш вижда призрак.

— Знам — започнах аз, — оттогава минаха години. И вече не изглеждам толкова готин, нали?

— Изглеждаш много зле — равно каза тя. — Какво искаш?

— Да ти кажа, ти също ми липсваше — нейното намусено посрещане хич не ми хареса.

— Ти се друсаш — каза го с искрено отвращение.

— Какво означава това — че няма да ми дадеш пари назаем?

— Веднага се разкарай! — изсумтя тя.

Една жена да ми казва да се разкарам. На мене! Не мога да повярвам. Обикновено ме кандърдисват да остана.

— Я повтори! — бях готов да се бия.

— Чу ме много добре — каза тя.

Значи така. Извадих оръжието и го насочих право в нея.

Тя пребледня и запристъпва назад към къщата, за да стигне до аварийния бутон, който обикновено стоеше в коридора.

Не беше достатъчно убедителна. Бърз като мълния я пернах по ръката и нахлух в къщата.

Тя направи опит да рита и да се бори и някак си удари пръста ми на спусъка. Поне така си мисля, че е станало. Оръжието стреля и проби в гърдите й дупка, която изглеждаше по-голяма от Китай. Тя се строполи като шибан камък.

Господи Боже! Каквото и да видя, никога няма да забравя за това. Бях яко надрусан, но дори и в мъгла осъзнавах съвсем ясно какво съм направил.

Обърнах се и като луд побягнах от къщата — от лицето ми се лееше пот като из ведро.

На половината път по автомобилната алея се сетих, че бях докоснал дръжката на вратата, и се върнах обратно, за да я изтрия с тениската си — само това си спомнях че бях пипал. После се метнах в колата си и криво-ляво подкарах към брега.

За убийството на Хадли писаха на втора страница на „Лос Анджелис таймс“. Дори и в смъртта си тя не беше звезда.

Нищо не можеше да насочи дирята към мене, но за всеки случай отпраших за Мексико, където изкарах следващите две-три години и изтрезнях окончателно. Това беше ново начало.