Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 151

Джой се изсмя иронично.

— О, да… И тези хора, с които ще ме запознаеш, сигурно ще си умират да ме срещат.

Тя реши, че разговорът не върви добре.

— И какво възнамеряваш да правиш тази вечер? — попита, за да смени темата. — Можем да излезем и да отидем някъде… където искаш.

— А ти какво смяташ да правиш? — той извъртя въпроса така, че тя трябваше да вземе решението.

— Нямам нищо предвид.

— Тогава ще си догледам мача — и той отново се обърна към телевизора.

Наистина ли му е липсвала? Не можеше да повярва, че цял ден беше мислила само за него, а сега, когато отново си е вкъщи, той се държи така с нея.

— Разбирам, че искаш да бъдеш сам — тя се опита да не изглежда обидена.

— Добре ли си?

— Да — каза тя. — Ще се видим по-късно.

Бързо изкачи стъпалата към спалнята си. Бяха разговаряли не повече от десет минути и лошото му настроение успя да я завладее. Какво беше направила? Дали не го бе обидила?

Но как може да го обиди? Той й натякваше, че му е уредила среща с агента си, че му е намерила роля във филма. А какво друго е очаквал да направи тя?

Може би не трябваше да му предлага да остане в дома й, а да отиде на хотел.

В този миг очите й се напълниха със сълзи. Тя толкова искаше всичко да е наред, а сега се съмняваше, че може да е сбъркала.

Влезе в банята, изправи се пред огледалото и се вгледа в изражението си. Лара Айвъри. Красива кинозвезда. Жената, която може да има всеки мъж. Да. Сигурно.

А истината е по-различна… Лара-Ан Милър… Знаеш коя е тя — детето, което гледаше как баща й убива майка й и брат й… После седеше в ъгъла, когато той си пръсна мозъка.

Едно сладко момиченце.

Една противна малка мръсница.

По дяволите! Сега нямаше време да окайва миналото си.

Върна се в стаята, отиде в кухнята и се натъкна на госпожа Креншоу.

— Къде са кучетата? — попита тя.

— Господин Джой смята, че за тях ще е по-добре повече да стоят навън — отговори й госпожа Креншоу.

— О, той го е казал, така ли? Е, добре, прибери ги отново вкъщи — веднага.

— Сега, госпожице Айвъри.

Той й бе казал, че обича кучета, а ги бе изпъдил далеч от дома. Какво означаваше това?

Имаше желание да слезе долу и да се скара с него. Ами ако го нарани? Ако той й каже: „Хубаво, явно не се получава, чао“? Беше ли готова за това?

Не. Не беше готова да се раздели с тази любов. Поне не в този момент. Трябваше им още време да се опознаят — тя щеше да осигури това време.

Ники и Айдън се отправиха към „Шато мармон“ с колата на Ники. Айдън затвори очи и през целия път изглеждаше така, сякаш спеше. Хм… — помисли си Ники, — той явно няма навика да се държи възпитано.

— Кукуригу! — извика в ухото му, когато пристигнаха.

— Уби ме — той потърка очи. — Енергията ти се изцежда, като не правиш нищо. Нямам търпение да започнем работа.

Седнаха на една уютна масичка. Айдън си поръча както обикновено „Джак Даниелс“, а тя — чаша червено вино. Той запали цигара и духна дима право в лицето й. Тя се закашля и замаха с ръце да го разсее.

— Съжалявам — но въобще не му личеше, че съжалява.

— И така — делово започна тя, — кажи какво те тревожи в сценария.