Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 152

— Успива ме.

— Моля?

— Искам да се промени диалогът ми — да се напише отново и да се пооправи, за да върви гладко.

— Предполагам, не говориш сериозно.

Той дръпна от цигарата си.

— Даже ужасно сериозно.

— Ами, Айдън, не става. Започваме да снимаме след няколко дена и няма никакво време да се пише отново. А и плюс това всички други са доволни от сценария.

— Това е адски тъпо.

Ставаше много досаден. „Отмъщение“ имаше великолепен сценарий.

— Тогава защо прие тази роля? — попита го тя.

Той се усмихна тъжно.

— Ами трябваше ми работа, Имам си куп неприятности — но ти сигурно ги знаеш по-добре от мене.

За щастие тя имаше опит с актьорите. Всички имаха някакви проблеми — този беше просто един от всичките.

— Виж какво — тя го каза с възможно най-спокойния си глас. — Мик те нае. Той ми гарантира, че си в добра форма, а ти сега ми говориш такива неща.

— Умирам от скука — ледено-сивите очи на Айдън се плъзгаха уморено из салона. — Ще загина, като слушам да ми нареждат какво мога и какво не мога да правя. Сега например ми се чука. Какво ще кажеш за един тек набързо?

Защо й трябваше да се съгласява да пийнат навън? Правило номер едно на продуцента: стой далече от актьорите.

— Я си гледай работата — поклати глава тя.

— Това съм го чувал хиляди пъти. Ще се чукаме или какво?

— Не — тя тръсна глава и рязко стана от масата. — Трябва да се прибирам вкъщи.

— Където мъжлето ти те чака търпеливо?

— Какво те интересува?

— Ами много си млада, за да спиш с такъв дърт задник.

— Защо не се концентрираш върху играта си и не ме оставиш на мира?

— Защото ми харесваш.

— Нима? — колкото и да си придаваше вид на безразлична, ако беше искрена, трябваше да си признае, че той наистина я интригува.

— А ти какво ще кажеш?

— Ами че не е взаимно — сериозно отговори тя.

— Е… Не се заричай.

Тя въздъхна.

— Тръгвам си. Просто тук нямам повече работа.

— И как е да живееш с някого, който е с двайсет години по-стар от тебе? — попита я той — още не смяташе разговора за приключен.

Какво му даваше право да си пъха носа в живота й?

— Всеки си има собствен вкус — натърти тя. — Нали ми разправяше, че онзи ден ти е налетяла една петнайсетгодишна. Можем да сметнем: ти си на трийсет и четири, значи това прави с деветнайсет години по-млада от тебе. Сигурно никога не е и чувала за Брус Спрингстийн. Това не те ли накара да се чувстваш като изкопаемо?

Той се изсмя горчиво.

— Грешно си разбрала. Мик си пада по петнайсетгодишните. Не и аз. Аз не съм по малките.

— Разбира се, че не — тя ясно даде да се разбере, че не вярва и на една негова дума.

Той отпи от своя „Джак Даниелс“.

— Значи, както виждам, няма да ми помогнеш за сценария?

— Оправяйте се с Мик. Той е истински гений.

— Обаче аз искам да те чукам.

— О… Айдън, ти си романтик! Гаджетата ти сигурно се разтапят от удоволствие.

— Гаджета? — кисело се усмихна той. — Нямам никакви гаджета.

— Само няколко на по петнайсет години?

— Ти чуваш ли какво ти говоря? — горящият му поглед се приближи към нея. — Този е Мик. Освен това малката е голяма беля.

— Да не говорим, че е непълнолетна — процеди Ники през зъби.