Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 150

Той сви рамене.

— Може да ми харесва да те изнервям.

— Защо?

— Ами винаги изглеждаш толкова спокойна.

Тя тъжно тръсна глава.

— Е, благодаря ти все пак.

— Добре, Ники. А сега отиваме ли да пийнем по нещо или не?

— Сигурен ли си, че е редно да пиеш?

Той се изсмя сухо.

— Бил съм наркоман, ама не и алкохолик.

— Е, добре… Мисля, че бих пийнала чаша вино.

— Голяма пиячка, няма що.

Тя се направи, че не забелязва иронията му, и взе чантичката си. Минаваше шест и вече можеше да си тръгва за вкъщи… но за какво да бърза? За поредния сблъсък с Ричард? Имаше нужда от подкрепата му, а не от постоянното му критикарство.

А и ако Айдън искаше да говорят за сценария, тя като продуцент трябваше да го направи.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТА

Джой лежеше на канапето в дневната и гледаше спорт по телевизията, когато Лара се върна у дома. До него на масичката за кафе имаше купа с карамелизирани пуканки и чиния с току-що изпечени бисквити.

— Както виждам, госпожа Креншоу се грижи за тебе — тя беше доволна, че той се чувства уютно.

Джой едва вдигна поглед, за да отбележи:

— И на нея направих вуду-магията си — и небрежно си взе шепа пуканки.

— Успял си да омагьосаш всички до един — тя го докосна по бузата. — Жените те боготворят, а на тебе това ти харесва.

— Щом ти го казваш — той не отместваше поглед от телевизионния екран.

Тя си пожела той да изключи телевизора и да й обърне малко повече внимание — не беше свикнала кавалерите й да се отнасят с нея така.

— Е — започна тя и приседна на края на канапето, — разказвай какво стана с Куин.

— Всичко е наред — отговори лаконично той.

— Той съгласи ли се да те представлява?

— Ти му каза да го направи, нали?

— Да.

— Добре — гласът му звучеше леко остро. — Когато госпожица Айвъри поиска нещо от някого, той го прави. Нали така?

За момент тя замълча. После каза:

— Това не ти ли харесва?

— Не знам — каза го без настроение. — Понякога ми се струва, че изобщо не трябваше да си правиш този труд заради мене. Вкара ме в „Отмъщение“, после ми намери агент…

— Джой — меко произнесе тя, — аз мога само да отворя необходимата врата. За да те приемат вътре, трябва ти да докажеш способностите си.

— О, да — той се усмихна сардонично. — Сякаш ще посмеят да ме изгонят, ако не им харесвам. Няма начин да рискуват да те ядосат.

— Не съм ти дала аз ролята в „Мечтателят“ — натърти тя. — Ти сам си го постигнал.

— Да, щото съм много добър — измърмори той.

— Кажи какво има — тя внимателно се опитваше да разсее лошото му настроение.

— Тази вечер се чувствам малко кофти — призна си той най-после и насочи към нея цялото си внимание, макар да не си направи труда да намали звука на телевизора.

— Защо?

— Защото днес ме отбягваш.

— Джой, какво говориш? — тя започна да обяснява, сигурна, че той не го казва сериозно. — Цял ден се занимавах с рекламата. Участвах в два филма, които скоро излизат на екран.

— Знам, знам… — Продължителна пауза. — Истината е, че може би ме е налегнала носталгията.

— Носталгия? — тя смръщи вежди.

— Липсват ми шумните улици на Ню Йорк. В Лос Анджелис не познавам никого.

— Ще те запозная с много хора.